На 16 ноември 1973 г. света напуска Алън Уотс - един от първите англоезични философи, които говорят за будизма и даоизма в Западния свят. Британският философ и писател става световноизвестен като интерпретатор и популяризатор на източната философия, като пише повече от 25 книги и статии по въпроси за източната и западната религия, включително "Пътя на дзен" (1957), превърнала се в култова за контракултурата в Щатите и един от първите бестселъри за будизма на Запад. Алън Уотс предлага в "Психотерапия – изток и запад" будизмът да се разглежда като форма на психотерапия, а не просто религия. Днес се навършват 50 години от смъртта на Алън Уотс, а ние почитаме живота и творчеството на философа с избран откъс от "Будизмът: Дао на философията", издадена на български език от "Лик".
Буда обаче имал много по-фин подход към нещата. На практика той е първият психолог в човешката история, първият велик психотерапевт. Той просто разбрал, че този, който се бори с болката и се опитва да се отърве от нея, всъщност дълбоко в себе си все още се бои от нея. Именно затова аскетизмът като метод не е ефикасен, което важи със същата сила и за неговата противоположност, хедонизма. Ето защо Буда създал свое учение, станало известно като Средния път, път, който не е нито аскетичен, нито хедонистичен.
Това учение намира обобщен израз в така наречените Четири благородни истини. Първата от тези истини е за духкха, което приблизително, но много приблизително означава "страдание". На същото основание можете да го наречете и хронична фрустрация. Животът, живян от огромното мнозинство хора, е духкха. С други думи, хората все се опитват да разрешават неразрешими проблеми, все едно да начертаеш квадратен кръг, да имаш светлина без мрак или мрак без светлина. Самият стремеж да разрешаваш проблеми, които по принцип са неразрешими, и да се занимаваш с такива неща през целия си живот, е духкха.
Буда се заел да прецизира тази първа благородна истина и я разделил на подкатегории - Трите признака на битието.
Първият признак е самата духкха, фрустрацията.
Вторият е анитя, преходността или тленността. Всяка проява на живот е преходна, мимолетна. Нашето вечно стремление да постигнем нещо стабилно, да подредим всичко в живота си като в аптека, ни изправя пред един невъзможен и неразрешим проблем и затова изпитваме духкха, гнетящото усещане за фундаментална болка и фрустрация, следствие от стремежа ни да направим непостоянното постоянно.
Третият признак е анатман. Думата атман ознава "аз" и като й сложим частицата за отрицание, става анатман, т. е. "не-аз". Вече обясних [в Глава I], когато ставаше дума за индуизма, че представата за аз е само една социална институция без никаква физическа реалност. Егото е просто вашият символ за самите вас. По същия начин, както думата "вода" е специфичен шум, символизиращ определена реална течност, без обаче да бъде такава, така и представата ви за его символизира ролята, която вие играете - кой е вашият "персонаж", но тя не е едно и също нещо с вашия организъм. Вашето его няма абсолютно нищо общо с начина, по който оцветявате очите си, оформяте телата си или циркулирате кръвта си. Именно това е истинското ви "ти", но то определено не е вашето его, защото вие дори не знаете как стават тези неща. Та анатман ще рече, че егото е нещо нереално, че него го няма.
Така стигаме до втората от Четирите благородни истини, която се нарича тришна. Това е санскритска дума, етимологически свързана с английското "thirst" ("жажда"). Обикновено я превеждат като "желание", но по-точният превод би бил "стремеж", "вкопчване" или, ако използваме психотерапевтичен жаргон, "фиксация".
Тришна е точно да се вкопчиш в нещо, сякаш от това зависи целият ти живот. Когато една майка толкова се страхува, че с децата й може да се случи нещо лошо и грижовно ги пази като квачка пиленцата си, че не им позволява да пораснат - това е тришна. Когато двама влюбени се вкопчат един в друг и току им хрумне, че трябва да подпишат и документ, в който официално се заклеват, че ще се обичат винаги, това си е тришна. Когато държиш толкова много на себе си, че започваш чак да се задушаваш, това също е тришна.
Втората благородна истина ни връща към първата — именно това "вкопчване" е причина за страданието (духкха). Когато така и не можеш да разбереш, че целият свят е една фантасмагория, омайна илюзия, струйка дим, която се къдри наляво и надясно, а ти все се опитваш да я уловиш, значи, много ще ти пати главата.
Самата тришна се базира на авидя. Това е невежеството, но по-скоро означава да игнорираш, да пренебрегваш. Ние забелязваме само онова, което ни се струва достойно за нашето внимание, и нехаем за всичко останало. Нашата визия за реалността е крайно селективна; оттук-оттам си избираме по нещичко и после казваме, че именно тези нещица са вселената. По същия начин избираме и забелязваме фигурата, но не и фона. Обикновено, когато начертая кръг на черната дъска, хората виждат топка, окръжност или пръстен. Но аз съм начертал стена с дупка на нея. Не виждате ли?! По подобен начин си мислим, че можем да имаме удоволствие без болка. Искаме удоволствието, фигурата, а не си даваме сметка, че нейният фон е болката. Авидя е именно това състояние на стеснено съзнание, на селективно внимание. Обвързани с това състояние, ние все крачим в живота, без да осъзнаваме факта, че "да бъдеш" предполага и "да не бъдеш", както и обратното.
Третата благородна истина се нарича нирвана. Тази дума означава "да издишаш". Знаете, че диханието е живот и гръцкото pneuma изразява абсолютно същата идея. Може да означава и дъх, и дух. В Книгата Битие, когато Господ Бог измайсторява онази глинена фигурка, която по-късно ще стане Адам, Той вдъхва "в лицето му дихание за живот" и глиненото човече оживява, става "жива душа". (Срв. Битие 2:7) Животът е дихание, дишане, но ако задържаш дъха си, може и да се простиш с живота си. Този, който иска да спаси живота си, трябва да го изгуби. Вдишвайте, вдишвайте, поемайте колкото се може повече живот в себе си, но ако се вкопчите в него, ще го изгубите. В този смисъл нирвана е из-дихание - една огромна въздишка на облекчение. Пуснете диханието на живота, защото ако го направите, то пак ще се върне при вас. Но ако се вкопчите в него и не го пускате, ще се задушите. Тоест човекът, изпаднал в нирвана, е в състоянието на из-дихание. Отпуснете духа си, не се вкопчвайте в него и вие също ще изпитате нирвана.
Многократно съм заявявал, че аз не съм проповедник и няма да ви обяснявам как трябва да изживеете собствения си живот. Аз просто ви показвам реалното състояние на нещата - животът такъв, какъвто е. В това няма никакво морализаторство. Ако си пъхнете ръката в огъня, ще се опарите. Няма нищо лошо в това да се опарите, особено ако го искате, но ако не щете, най-добре не си играйте с огъня. Същото е и с угнетението. Няма нищо лошо в това да сте угнетени, стига да го искате. Будизмът никого не насилва. Той казва така: "Ти разполагаш с цялата вечност, за да живееш в най-различни форми, следователно, нямаш само един живот, в който трябва да избегнеш вечното проклятие. Можеш да се въртиш, колкото си щеш, по колелото на живота, досущ като катеричка в клетка, стига това да те забавлява. Но ако в един момент решиш, че вече не ти е забавно да бъдеш угнетен, не си длъжен да продължаваш." Някой може и да не е съгласен с мене. Ще каже: "Ние трябва да сплотим силите си в битката срещу злото, за да оправим този свят и така да го подредим, че в него да има само хубави неща, без нищо лошо." Моля, опитайте. От опит глава не боли. А ако откриете, че тези опити са безплодни, можете да се пуснете. Не е нужно да се вкопчвате в тях. Отпуснете се и ще се озовете в състоянието на нирвана. Ще станете буда. Разбира се, това автоматически ви прави един доста голям особняк, но пък можете да бъдете по-дискретни и да прикривате будството си, за да не се стряскат хората.
Буда е обичал да казва, че неговото учение, или метод, е нещо като сал, а понякога го е наричал пяна, което ще рече "колесница" или "превозно средство". Когато прекосите реката със сал и стъпите на отсрещния бряг, вие не грабвате и сала, за да го мъкнете на гръб. Хората, които са се "закачили" за религията, никога не слизат от сала. Постоянно щъкат насам-натам по този сал. Духовниците са като салджиите, които никога не стъпват на отсрещния бряг Разбира се, това си има своето обяснение. Все някой трябва да остане на сала и да го върне на онзи, първия бряг, че да преведе през реката и други хора, нали така? Някой трябва доброволно да се съгласи да се връща по същия път. Но за целта той трябва да си дава и сметка, че истинската му цел е да превежда хората през реката и после да ги оставя на мира. Ако си се посветил на това благородно начинание, не карай хората да се връщат с теб на сала. Хората не бива да мислят, че целта е салът; те трябва да разберат, че той е само едно превозно средство, отвеждащо ги до другия бряг, който е тяхната истинска цел. Когато свещеникът благо каже: "А сега ще се радваме, ако направите доброволни пожертвувания" и всеки се чуди колко пари да даде, това си е чиста фиксация в идеята за сала.
Ето че стигаме и до четвъртата благородна истина, която се нарича марга. Тази дума значи "път". Пътят на будизма често се нарича Благородният осмоделен път поради осемте метода или практики, които се явяват компоненти на тази последна благородна истина. Тези осем стъпки могат да се разделят на три фази. Те не са последователни и затова не е нужно да се спазва някакъв определен порядък. Обикновено ги описват с думата самяг, която най-често се превежда като "правилно" или по-скоро "праведно", но в интерес на истината е от същия индоевропейски корен, както и нашето "сума": общ сбор, цялостност, всеобхватност. Като синоним на самяг можем да използваме и думи като интегритет, но в един по-специфичен смисъл - когато на английски кажеш за някого, че е "a man of integrity", имаш предвид, че е честен, почтен човек, защото всичките му качества са "интегрирани", приведени в хармония, а не е вътрешно раздвоен и не се бори със самия себе си.
