Не обичам самосиндикалните неща в интимен план. Не, нямам нищо против мастурбацията. За всеки влак си има пътници, но аз предпочитам да пътувам с автомобил. За плащането на сметките обаче съм безкомпромисна -

всеки сам си плаща, без изключение!

Не знам от коя школа съм (старата, средната, младата), но излизайки на среща с мъж, не намирам за приятно той да се обвързва с моята консумация и респективно сметка.

Аз излизам с него – той излиза с мен.
Аз ям кашкавал пане – той си дъвче пържолата.
Аз си жмуцам водката с мента – той си жули бирата.

Портфейлите ни нямат място в тази ситуация.

Не ме разбирайте погрешно. Няма да се почувствам длъжна на мъжа с нещо за това, че той ми е платил вечерята и няма да реша да му се отплащам с игра под чаршафите. Но независимостта и душевната ми хармония ще се чувстват далеч по-добре, ако аз лично си платя това, което съм консумирала – без да обиждам никое от (едва покълнали или избуяли) кавалерските чувства.

Да, така са се случвали нещата между мен и мъжете в живота ми. И след еднократно проведен разговор за желанията и принципите всичко си е вървяло гладко.

Портфейлите влизат в живота и губят значението си само когато нещата са сериозни. Сериозните неща са живеене на семейни начала или брак. Дотогава

чисти сметки – добри приятели!