Интернет се превърна във фундаментална част от света през 21 век. Да си онлайн понякога се оказва далеч по-лесно, отколкото да си офлайн. Например пазаруването от сайтове, което дава възможност с няколко клика да спестим часове шопинг по магазините. Социалните мрежи на свой ред поддържат постоянна и неограничена комуникация между хората, която не зависи от мястото, на което се намираме, а само от достъпа ни до мрежата. Най-ценното в интернет обаче е информацията. Все пак "Чичко Гугъл знае всичко", а може би "Чичко Гугъл знае всичко за всеки"?
Всяко кликване, докато сме онлайн, оставя следа. Думите, които пишем; снимките, които изпращаме или публикуваме; файловете, които сваляме, и прочее - това са милиардите "песъчинки" в океана от информация, познат като интернет. Повечето хора само плуваме по повърхността, но има и такива, които се гмуркат надълбоко. Тях наричаме хакери. Но как печелят киберпрестъпниците от информацията, която пази интернет за нас?
Киберпрестъпленията не уважават границите на личното пространство. Те атакуват бази данни с персоналната информация на потребителите - като имена, адрес, телефонен номер, имейл, пароли, номера на кредитни карти и т.н. След като бъдат откраднати, често се продават на "черния пазар", който се намира в т.нар. "Dark Web" интернет пространство. Там потребителите влизат през специален браузър, който им позволява да сърфират анонимно и без правила. Можете да попаднете на сайтове, в които се поръчват убийства, такива, чрез които нелегално да наблюдавате хора през уеб камерите им и какво ли още не. Но не са малко и сайтовете за търгуване с информация. Точно там данните ви от песъчинки в океана се превръщат в чисто злато.
Вижте какво показва изследване на "Privacy Australia" за цената на личните данни в "Dark Web" от следващата инфографика:
Резултатите показват, че най-скъпо могат да бъдат продадени американски паспорти (1000-2000 долара), както и медицински картони (до 1000 долара). Дипломите също са доходоносни за киберпрестъпниците (100-400 долара), докато данните за кредитни и дебитни карти са сравнително евтини (до 110 долара). Но за какво се използва личната ви информация след това?
Личната информация може би най-често се използва за измами. Тя включва имена, адрес, дата на раждане, ЕГН, имейл, номер на лична карта и т.н. В България важи Общият регламент за защита на данни на Европейската комисия. Личната ни информация, попаднала в грешни ръце, може да се използва за множество престъпления. Имената и адресът ви ще послужат за кражба на самоличност, кандидатстване за заеми и нелегално прехвърляне на пари от ваше име, за изнудване и т.н. Данните ви могат да бъдат продадени и на компании, които провеждат спам кампании. А чрез имейлът ви хакерите могат да влизат в профилите ви в други сайтове, да достигнат до корпоративни файлове, чрез разпращане на вируси и други.
Финансовите ви данни също могат да бъдат хакнати. Такива са номера за разплащателни, кредитни, застрахователни сметки. Попадайки в ръцете на киберпрестъпниците, тези данни се превръщат в условие както за "малки" финансови измами (плащане на сметки и онлайн пазаруване), така и за "големи" (пране на пари и прехвърляне на крупни суми). Често заедно с финансовите ни данни се крадат и номерата на банковите ни карти, които дават възможност за светкавично изпразване на сметките ни. В сайтовете като Betenemy са споделили списък със съвети относно това как да запазим личните си данни, докато сърфираме в интернет.
Нахлуването в потребителски идентификационни данни (пароли и потребителски имена) е може би едно от най-опасните киберпрестъпления. Причина за това е, че от един профил може да се стигне до няколко други. Така хакерът получава достъп до голям спектър лична информация. Например, при хакване на профил в социалните мрежи, лесно може да се намерят запаметените ви данни за кредитни карти. Същевременно от чатовете гарантират достъп до снимки и файлове, които могат да се използват както за изнудване, така и за кражба на самоличност - замислете колко често се регистрирате с Фейсбук? Но най-опасни са имейл хаковете. Интернет пощите са най-често използваното средство за верификация на самоличността. В случай, че киберпрестъпникът влезе в имейл, с който сте се регистрирали на множество места, то той може да промени паролите на профилите ви и лесно да достигне до финансова, лична и корпоративна информация.
Това са само част от опасностите, които дебнат в интернет. Има няколко начина за предпазване от кражба на личните ви данни. Например да измисляте нови пароли, които съдържат разнообразни символи. Също така можете да използвате различни имейли при регистриране. Друг подход е да ограничите количеството лични данни, които запаметявате в интернет. За да е предпазена информацията от кредитните и дебитните ви карти, не запазвайте номерата им в сайтове за онлайн пазаруване. А що се отнася до социалните ви мрежи, добре е да сменяте паролата си на няколко месеца. Също така не отваряйте съмнителни файлове. Всичко това обаче е безсмислено, ако не внимавате какво качвате в интернет, както и за какво се съгласявате, когато сайтовете искат разрешение да използват личните ви данни.
