Глобализацията освен политика ще се окаже и въпрос на любовни отношения. До този извод стигнах след няколкото непринудени връзки, които бележат личния ми опит в средиземноморски мащаб с индивидуален, но много страстен ирландски акцент.

Първата ми международна любов логично ме прати в прегръдките на редови гръцки студент, който обитаваше сградата на университета, в който учех и аз. Така, докато очаквахме да се явим на изпит, двамата срамежливо, но откровено си пращахме задълбочени сигнали, които чак два месеца по-късно дадоха чувствен резултат.

Най-малкият син на богати фермери от съседна Гърция залагаше единствено на маслиновия си поглед, което ме принуди да предприема решителни действия. Едва по-късно установих, че пасивността е най-яркото му качество, но развълнувана от екзотичната му натура, атакувах древен Олимп. И открих един изключително страстен мъж, който се раздаваше в желанието си да ми достави удоволствие по всички възможни начини (по това време аз бях доста зле информирана). На 18 години черпех на кубици от необятните блага на секса, дарени ми от Мицо, моя гръцки „колега”. Ученето остана някъде по коридорите на вуза, той зареди двойка след двойка, а аз отсъствия – едно след друго. Преместих се да живея при него, защото се сърдеше всеки път, когато понечвах да си тръгна. Всъщност той много се сърдеше и малко говореше, задушаваше ме с вниманието и безумната си ревност, превръщайки приятните ни вечерни излизания в истински терор. Когато ходех при нашите през ваканциите, звънеше постоянно по телефона – понякога ме разпитваше къде съм била, понякога просто си мълчеше. Това тиранично отношение бясно рефлектира на моята свободна душа и обрече половингодишната ни сексуална привързаност на провал. Кулминацията на българо-гръцките ни отношения дойде след 3-часово мълчане в една дискотека, когато накрая попитах: „Пич, докога така?”. Той тропна по бара ядосано и рече на смешен български: „Там в дъното има един мъж – постоянно те гледа. Имаш нещо да казваш?”. Казах му, че е ненормален и се налага да се върне към успокоителните селскостопански занимания. Аз пък се върнах при нашите с генералния извод, че сексът е сладък, когато се сервира като гарнитура, а не като основно ястие.

По странно стечение на обстоятелствата едва приключила, интернационалната ми всеотдайност намери нов път и нов герой – Ромео се казваше той. Италиански тенор с благороден произход, довян от ветровете на гастрол в китния град Пловдив. Един от българските музиканти, мой приятел, ни покани на обща вечеря.

Доста по-възрастен от мен, чувствителен, изискан, трогателно интелигентен мъж, с обноски като по учебник и златен пръстен с герба на собствения му род – като от приказките. Но ако той беше принцът, аз не бях принцесата. Бях дива коза с натурални обноски – напълно достатъчно, за да запаля истински пожар в едно нежно мъжко сърце. Италианската сага следваше плавната последователност на опера в 4 действия – ухажване, опознаване, предложение и... раздяла. Първото носеше пролетен аромат и главозамайващ екстаз от скъпи подаръци, писма до майка ми, курсове по италиански и романтични пътувания в страната. Второто действие ме прати на гости на любимия в Италия, където в рамките на месец се запознах с Милано, Торино, Флоренция, Венеция и майка му. Последното се оказа 70-годишно непреодолимо препятствие, което трепереше единственото й чедо да не попадне в груби балкански ръце.

Дали от южната кръв, дали от артистичната натура, но сексът с този мъж бележеше романтични десетки по десетобалната система, обгрижени с много Ti amo (Обичам те) и песен, композирана специално за мен. Когато се върнах в България, получавах писма, подплатени с долари, защото италианците така разбират грижата за жената на сърцето си. Признавам си, че ако действията се развиваха в настоящия момент, на часа бих приела предложението за брак, което тогава глупавата ми младост сиктирдоса. Инстинктивно реших, че едва на 21-а не мога да се прежаля и омъжа, да имам деца далеч от близките ми, да си седя вкъщи и да готвя спагети на свекърва, която ме ненавижда. Освен това сложна ми се видя ролята на муза на собствения ми мъж, чийто настроения го лашкаха от пълна еуфория до депресия в рамките на един ден. Така историята приключи леко драматично поради чувствителността на главните герои, единият от които и до днес не е женен – може би, защото майка му бди.

Няколко години по-късно се отправих към Обединеното кралство с изключителен трудов ентусиазъм и без грандиозни очаквания. 5-те месеца престой бяха белязани от 12-часов морен труд по английските полета, но понеже съм късметлийка по рождение, съдбата ме срещна с неустоим ирландец от Белфаст. Аз карах учебна практика в една от най-бележитите ферми на кралството, а той беше просто тракторист. Изживявах период на пълна авантюризация, която се разрази в грандиозен мащаб през онова английско лято. След дългия работен ден всички се търкаляхме около огъня на поляната, аз слушах интернационалното каканижене на приятелите, зареяла поглед в пламъците. Той дойде, седна опасно близо до мен и рече: „Много си хубава, как е името ти?”. Лелееее, знаех, че съм хубава, но досега никой не бе се осмелявал да подхване с мене разговор по тоя начин. Замаях се от тази естественост и направо забравих името си. Имаше някакво мистериозно очарование, някаква дива природа и непокорство у този ирландец с изумруден поглед, която ме цапардоса със страшна сила и погъделичка женския стремеж към разбулване на загадките. Той винаги бе близо до мен, наблюдаваше ме, опипваше ме с поглед, смееше се на глупостите, които приказвах, сподели с мен любимия си филм „Изкуплението Шоушенк”, заведе ме на вечеря в близкото градче. На връщане ме попита с дрезгав глас: „Може ли да те целуна” – бях тотално покорена и потънах в горещите му прегръдки. Той спеше в една палатка на самата поляна до огъня. Аз имах удобно бунгало. Зарязах екстрите и последвах чувствата. След първата ни любовна нощ той стана и отиде да сготви нещо много вкусно и ирландско. На сутринта аз му направих палачинки. Това бе мъжът, който събуди всичката ми женственост, а аз с радост му я подарих. Бе най-дивата и страстна връзка, която някога съм имала - вероятно повлияна от полските условия, в които разцъфтя. Вечер се сгушвах в силното му тяло и се чувствах малка и обичана. Обожавах да му правя подаръци, а той се забавляваше, докато гледаше как няма да ми стигнат парите в супермаркета. После, смеейки се, ми даваше назаем кредитната си карта и така до следващото пазаруване. Несигурността подклаждаше огъня на любовта, в който бях на път да изгоря. Защото трябваше да си тръгвам, а той да остане. Нямаше шанс този ирландски романс да има щастлив край – аз едва ли щях да прекарам живота си на палатка. Той не си представяше бъдещето по друг начин. Сутринта, когато тръгвах, дойде и ме изпрати на гарата, не дочака влака, после ми прати писмо.

Имам и една ексклузивна, почти политическа афера, която географски никак не се връзва с разказваните събития. Затова на прибежки ще споделя връзката ми с наследник на древна арабска цивилизация, настоящ дипломат, близък приятел на сестра ми. Та този красив мъж по служебен път се заплесна по мен и плахо, но твърде настоятелно започна процедура по ухажване. И въпреки вълнуващите стихове, които откривах по джобовете си, бутилките уиски, харизвани на баща ми, услугите, правени на сестра ми, и цялата тази умопомрачителна загриженост за благополучието на рода ни, авантюрата ми с Близкия изток имаше неочаквано глупав край. Това беше бунтът на християнството срещу мюсюлманството, или 8-километровото трасе от Цигов чарк до Батак, което с готовност извървях пеша, ядосана на моя човек. Той потресен ме следваше на метър разстояние с кола с дипломатически номер, която образува задръстване и безброй псувни. Никой не посмя да ме качи на „стоп”, колата прегря и запуши от напрежение, куцо и сакато се събра да ни гледа сеира и разправиите. Месец по-късно той замина на сватба в родината си и се върна сгоден. Бъдещата му съпруга бе изпратена по автобус в България. Пожелавам им щастие!

Сега, когато си спомням за преживените международни събития, съм напът да отсъдя, че те дължат красотата си на липсата на превод. Интересен е фактът, че представители на същите нации направиха повторение в личния ми живот – в същата последователност. Но изводите бяха нови. В тях място намира гръцки инвеститор, който от върха на 40-те си години се намираше твърде млад за задомяване и звънеше по десет пъти на мама в Атина. С него опознах всички скъпи ресторанти на столицата и твърдо се убедих, че храненето е най-голямото тайнство в живота му. Останалото бяха претенции към бъдещата му съпруга, със сигурност българка – да си седи вкъщи и да върти баници, да го посреща, изпраща, да му се радва, да се грижи за децата, да не ходи на работа. Този Аполон с наднормено тегло имаше любопитна теория и вярваше, че всеки мъж търси съпруга, която прилича на майка му. Разликата е, че ще прави и секс с нея. Другата му тревожна мисъл бе, че браковете между чужденци имат лош край, защото когато дойде време да се мре, всеки ще иска да умре в родината си. Това и аз го вярвам. Успокоих го с историческата справка, че ако Гърция ни върне нашите земи, спокойно може да умре в прародината си България. Много се обиди. Не се получиха нещата.

Последното ми вселенско участие отново бе белязано от ирландец, но с английско подобрение. „Лошото момче” бе налице, моята симпатия към него - също. Но започналата съвсем внезапно връзка ме свари неподготвена за сериозните му намерения, за цветята пред вратата ми, за умилителните жестове на внимание към дъщеря ми... Уплаших се и се хвърлих в кахърно нищене на ценности и отброяване на изпитите от него бири. Този, който досега се бе изживявал като Дон Жуан, се оказа Дон Кихот и реши, че аз съм жената, чиято вятърна мелница иска да върти. Не се умори да ме убеждава, че заслужавам да бъда обичана и нека обичащият бъде той.

Това с превода не се отнася за тази връзка. Мисля, че в глобален мащаб мъжете и жените са чужденци помежду си. Тогава има ли значение какъв език говорят?