"Представете си кръстоска между Филип Марлоу и Гандалф, прибавете щипка Хари Потър и част Джон Константин и ще придобиете една бегла представа кой е Хари Дрезден. Удивително добра книга и великолепна поредица с огромен потенциал.“ – Бруклин Бук Дайджест

Буреносен фронт“ ни запознава с ексцентричния Хари Дрезден – професионален магьосник и детектив. Живеейки в свят, в който науката е „най-разпространената религия“, той се сблъсква ежедневно с почудата и присмеха на хората, пренебрегващи паранормалните явления. Приходите падат и един ден Хари е принуден да сътрудничи на местната полиция във връзка с брутално двойно убийство. Следва шеметен развой на събитията, сблъсъци с мафията, с яростни демони и други свръхестествени същества, каквито никога не сте си представяли.

Предлагаме ви откъс от книгата:

Половин час преди обичайното време чух пощальона да се приближава към вратата на моя офис. Стъпките му звучаха по-различно от друг път – бяха тежки, самоуверени, а той си подсвиркваше. Явно беше нов човек. Продължи да си подсвирква почти до вратата на офиса и едва тогава млъкна.

След това се изсмя.

После почука.

Изтръпнах. Обикновено ми пускат писмата през процепа на вратата, освен когато са препоръчани. Рядко имам препоръчани пратки и те най-често носят лоши вести. Станах и отворих вратата.
Новият пощальон, който приличаше на баскетболна топка с ръце и крака, с изгоряла от слънцето оплешивяла глава, се хилеше на надписа на стъклото.

Погледна към мен и го посочи с пръст:
– Шегувате се, нали?
Прочетох надписа (да не би някой да го е сменил) и кимнах.
– Не, сериозен съм. Може ли да си получа пощата?
– Тъй значи. Партита, шоута и други такива работи?

Опита се да надникне над рамото ми, сякаш очакваше да види бял тигър или оскъдно облечена асистентка да снове из единствената стая на офиса.
Не бях в настроение да слушам подигравки и посегнах към плика, който стискаше в ръката си.
– Няма такова нещо. Не правя партита.
Той продължаваше да го държи, изкривил любопитно глава.
– Значи гадателство? Гледате на карти или на кристална топка?
– Не – отвърнах аз. – Не съм медиум.

Издърпах писмото от ръката му.

Той упорстваше:
– Какъв сте тогава?
– Какво пише на табелата?
– „Хари Дрезден. Магьосник.“
– Точно така – потвърдих.
– Истински магьосник? – попита той ухилен, очаквайки да се хвана на това. – Заклинания и отвари? Демони и вълшебства? Лукави и гневливи?
– Не особено лукав. – Измъкнах писмото от ръката му и посочих към разписката. – А сега мога ли да се подпиша за пощата си, моля?

Усмивката на новия пощаджия изчезна и той ме погледна навъсено. Подаде ми разписката (поредното уведомление за закъсняла вноска за наема) и каза:
– Вие сте смахнат. Смахнат! – Прибра я и добави, преди да си тръгне: – Приятен ден, господине.
Проследих го с поглед.
– Страхотно – измърморих и затворих вратата.
Казвам се Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. Можете да ме повикате на свой риск. Аз съм магьосник. Имам офис в центъра на Чикаго. Доколкото знам, аз съм единственият професионален магьосник в страната, който упражнява този занаят открито. Можете да ме откриете в жълтите страници в раздел „Магьосници“. Вярвате или не, но аз съм единственият. Обявата ми изглежда така:

ХАРИ ДРЕЗДЕН – МАГЬОСНИК
Търсене на изгубени вещи.
Паранормални разследвания.
Консултации. Съвети. Разумни цени.
Не се занимавам с любовни отвари,
бездънни портфейли, партита и други развлечения.

Нямате представа колко хора се обаждат само да попитат дали не се шегувам. Но ако сте виждали нещата, които аз съм виждал, и ако знаете поне половината от това, което знам, ще се чудите как някой въобще може да си помисли, че мога да се шегувам.

В края на двайсети век и в зората на новото хилядолетие се наблюдава възраждане на интереса на обществеността към паранормалното. Медиуми, призраци, вампири – каквото поискате. Хората все още не възприемат сериозно подобни неща, но много малко от това, което Науката обеща, се случи в действителност. Болестите продължават да са проблем. Гладът също. Насилието, престъпленията и войните са проблеми. Въпреки напредъка на технологиите, нещата не станаха така, както хората се надяваха.

Науката, най-разпространената религия на двайсети век, днес има малко помрачен образ след експлозиите на космическите совалки, децата наркомани и няколкото поколения безучастни американци, които позволиха на телевизията да им възпитава отрочетата. Хората търсят нещо, но мисля, че сами не знаят какво. И въпреки че постепенно започват да проглеждат за магическия свят, който ги съпътства отдавна, продължават да мислят, че аз съм някакъв шегаджия.

Както и да е, последният месец беше слаб. Даже последните месеци бяха слаби. Успях да платя наема за февруари едва към 10 март и по всичко личи, че ще мине още доста време, преди да се издължа за текущия месец.

Единствената работа, която ми се отвори, беше миналата седмица, когато се наложи да пътувам до Брансън, Мисури, за да проверя дали къщата на един кънтри певец не е обитавана от духове. Не беше. Клиентът ми обаче не остана много доволен от този резултат и още повече се начумери, когато го посъветвах да изостави упойващите вещества и да отдели повече време за сън и физически упражнения. Може би това щеше да му бъде по-полезно от заклинанията и екзорсизма. Плати ми пътните разноски и хонорар за един час и си тръгнах с чувството, че съм постъпил правилно – почтено, но не много практично. По-късно научих, че повикал някакъв медиум шарлатанин, който изпълнил специален ритуал с благовония и светлинни ефекти. Хора всякакви!


Джим Бъчър е на 40 г., живее в Мисури, САЩ, и вече има ревностни почитатели по цял свят. Мнозина от тях знаят, че бойните изкуства са му голяма страст. Завидна е съдбата на романите му – те често заемат първа позиция в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. „Досиетата на Дрезден“ и класическото фентъзи „Кодекс Алера“ (предстои от „Колибри“) взривяват интереса на читателската аудитория, жадна за стойностна литература от този жанр. „Буреносен фронт“ е дебютният роман на Джим Бъчър - уникално съчетание на криминална интрига и динамично ърбън фентъзи, насладете му се.

Цена 13 лева.