Аз съм улицата...
Откакто се помня все ме тъпчат, хвърлят по мен бутилки, камъни, затрупват ме с мръсотия. Плюят ме дори. Някои биха казали, че ми липсва достойнство и чест. Може и така да е, но защо са ми те? Нали виждам как хората предлагат своите достойнства и чест на пазара, и то на безценица, а купувачи дори няма.
Аз съм улицата...
Не мога да бъда за никого цел, но и никой до никъде не може да стигне без мен. Трябва да прекосите павирания ми гръб, потънал в угарки и храчки. Трябва да изтриете подметките си в мен... Спокойно, това не ме обижда. Понякога подметките ви са по-чисти от ръцете, с които държите децата си, знамената си, букета цветя за тези, които обичате...
Аз съм улицата...
Аз съм вашата улица. Никой не ме включва в имота си. Никой не мисли за мен като за щастливо притежание. Но... когато отвсякъде ви изгонят, идвате при мен – на улицата! От мен никой никога не може да ви изгони... Защо тогава "уличници", "бездомници" са обидни думи?
Аз съм улицата...
Някои говорят, че съм безкрайно дълга и ме сравняват със своите страдания. Други казват, че съм кратка като радостта. И аз самата не знам кой е прав. Дали тези, които се влачат уморено по мен, или онези, които сякаш ме изпиват на един дъх.
Аз съм улицата...
В началото ми има родилен дом. В края ми цъфти и ухае здравец и бръшлян – гробница. И от двете страни се чува плач. По средата се носи глъчката на ПАЗАРА. Някаква там суматоха, суета... Хората купуват, продават или се карат за цената. Познавам добре този спектакъл. Понякога е смешен, но понякога и зрителите, и актьорите плачат. Едни мълчат, други крещят, а трети..., трети – те просто вървят... и се борят... с вятърни мелници.
Е..., нима не разбрахте, че винаги съм била еднопосочна...?!
Аз съм улицата... Твоята улица! Тук е твоят адрес. Написано е твоето име и фамилия...
Откакто се помня, все ме тъпчат и плюят по мен. Но аз съм и земята. Земята, по която стъпваш. А тя не може да бъде омърсена, нито опетнена, нито погубена лесно... И над мерзавеца пониква трева... чиста, росна, уханна, нежно зелена... трева.
Улица "Живот" № Единствен
Някои казват, че съм безкрайно дълга и ме сравняват със страданията си. Други – че съм кратка като радостта...
14 Юни 2012
<em><strong>Снимка: Thinstock/Gyuliver Photos</strong></em>
Ключови думи:
-
Ина Гаярди получи пръстен с огромен диамант: Има ли годеж с Венелин Кондаков (СНМИКИ)
-
Начо Герерос от "Новите съседи" - ето как на снимачната площадка става приятел с българин (ВИДЕО)
-
Коледната магия на Pepco: История за любов, традиции и уют
-
Почина стилистът Гроздан Михайлов - ето как го почете актрисата Мария Бакалова (СНИМКИ + ВИДЕО)