Героинята в новия роман на Александра Потър „Индия – рецепта за любов”- Руби Милър, е писателка на романтични книги, която няма късмет в любовта. Когато сестра й я кани на ваканция в Индия, Руби се мята на самолета и отпътува за Гоа, за да избяга от проблемите си. Сред древни крепости и гадатели на бъдещето, вихрушки от сватби и екзотични перипетии, тя изживява множество приключения и открива очарователни истории за любовта – и за намерената, и за изгубената...

След като прекарва четири седмици в Индия в началото на 2012 г., Александра Потър се убеждава, че това е идеалното място за преоткриването на романтиката. Споделяйки с читателите част от своя фотоалбум, тя ни повежда из цветни градове и селца, наситени с духовна атмосфера, от които е почерпила своето вдъхновение.

"Вдъхнових се за последния си роман „Индия – рецепта за любов”, след като прекарах един месец в Индия. Пътешествието ми започна от пищния юг, в Гоа, сред палмовите дървета, безкрайни плажове и лениви дни в хамака. След това продължих на север с влак за Делхи.
Нищо не би могло да ме подготви за Делхи. Градът е ужасно шумен, замърсен и абсолютно хаотичен. Но освен това е цветен, забързан и по-луд от всичко, което някоя някога си е представял. Хареса ми!

Оттам потеглих за Раджастан, известен и като Земята на царете. Този район на Индия е загадъчен и тайнствен. Изпълнен с древна история, прекрасни дворци и крепости, изумителни цветни градове и зашеметяващи пейзажи, от него просто струи романтика.

Първата ми спирка бе Агра и Тадж Махал. Едно от новите седем чудеса на света, мавзолеят, е построен от моголския владетел Шах Джахан през 1631 г. в памет на неговата съпруга, която умира при раждането на четиринайсетото им дете. Нейното предсмъртно желание било той да изгради символ на тяхната любов. Резултатът е Тадж Махал. Построен е от бял, почти прозрачен мрамор, в него има нещо магическо. Нещо, което не можеш да забележиш на снимките или по телевизията. Това не е просто сграда, а истински символ на силата на любовта. Вдъхнови ме и изпитах истинско благоговение пред него.
 
Книга за смеха и забравата >>

Оттам потеглих за Пушкар, малък град, издигнат край свещено езеро. Въпреки размера си това е един от най-свещените за хиндуистите градове в Индия и въздухът е постоянно изпълнен със звъна на храмовите камбани и молитвените песни. Според легендата езерото се е появило, когато бог Брахма е изпуснал лотосов цвят от небето - push означава „лотосов цвят”, а kar – ръка. Там бях благословена от един свят човек. Не съм религиозна, но преживяването беше невероятно, почти мистично.
След Пушкар пътувах в пустинята, минавах покрай малки селца и от време на време – кервани с камили. Бях на милиони мили разстояние от живота ми в Лондон и Ел Ей. В онази нощ спах в палатка в пустинята и бях свидетел на най-смайващия залез в живота си – ослепителен калейдоскоп от розово, червено и оранжево. След това седях край лагерния огън заедно с моите спътници, наслаждавах се на най-великолепната индийска храна и на циганския танц на танцьорката от местното селце. Беше хипнотизиращо и вълнуващо.

Последната ми спирка бе Удайпур. Мястото е познато на европейците от филма за Джеймс Бонд „Октопуси” – блестящото езеро и плуващият хотел „Езерният дворец”. Това сигурно е едно от най-романтичните места в света и бях свидетел на множество невероятни сватби, защото попаднах точно в разгара на сватбения сезон.

Всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си индийска сватба. Това е експлозия от зашеметяващи светлини, цветове и екстравагантни костюми. Завивайки зад ъгъла една вечер, се озовах в средата на сватбена процесия, водена от бял кон с цветна наметка и седло с бижута, язден от младоженеца с огненочервен тюрбан. Той беше следван от невероятен духов оркестър, фантастично украсен слон и стотици гости. Над нас избухнаха фойерверки. Беше като начална сцена на филм за Индиана Джоунс!

Интриги, противоречиви страсти и магията на любовта в стила на „1001” нощ >>

Продължи да четеш