450 страници и над 1000 цветни фотографии са събрани в луксозното двуезично издание с твърди корици „Българската съкровищница”. Новият албум на Румяна Николова и Николай Генов ни повежда на смайващо пътешествие из красиви кътчета в България, запознавайки ни отблизо с вековната история и култура по нашите земи.
Сред разгледаните в ценната книга теми са вековните букови гори на резерватите в Национален парк „Централен Балкан”, 18-километровият подземен лабиринт край село Боснек в лицето на пещера Духлата, едно от най-старите живи дървета в Европа – летният дъб в село Гранит, датиращ от 345 г., Рогозенското съкровище, скалните обители в Шуменското плато и др.
Авторите отделят специално внимание на 16-те български паметници, природни богатства, обичаи и практики, които попадат в списъка на ЮНЕСКО – от Рилския манастир и Свещарската тракийска гробница до Боянската църква, Национален парк „Пирин”, езерото Сребърна и сурвакарите.
Николова и Генов ни напомнят и за богатствата в многовековната ни история и култура – от жилища от неолита, които можем да видим днес край Стара Загора, най-старото обработено злато в света и най-стария надпис на кирилица в скален манастир край поповското село Крепча до фолклорната пъстрота по поляните на Рожен и мартеницата.
Премиерата на книгата и откриването на фотоизложбата, посветена на нея, ще бъде на 12 март (вторник) от 19:00 часа в зала 1 на Съюза на архитектите в България (ул. „Кракра” 11). Изложбата, която съдържа 25 пана със снимки от албума, може да бъде видяна там в периода 11-15 март.
Румяна Николова и Николай Генов са добре познати със заглавията „1000 страници България”, албума „България: природа, човек, цивилизации” и екзотичния пътепис „Спирки под южния кръст”, посветен на Южна Америка. В новата си, седемнадесета съвместна книга, двамата неуморни пътешественици се връщат към вечната тема – България, за да ни напомнят още веднъж колко красива и разнообразна е нашата страна.
Прочетете откъс от „Българската съкровищница” от Румяна Николова и Николай Генов, издадена от "Сиела".
ЗАКЛИНАНИЕ В БЯЛО И ЧЕРВЕНО
Бяло-червените пискюли, с които се окичват малки и големи на 1 март, са оценени като традиция, която заслужава да бъде съхранена в Листата на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията на мартеницата е колективна – от България, Румъния, Македония и Молдова, където също е разпространен обичаят. В усуканите бял и червен конец е кодирано заклинание за здраве и благополучие в началото на новия цикъл на природата. Червеното символизира кръвта, жизнената енергия, а бялото – чистотата и щастието. Баба Марта е митологичен образ в българския фолклор, а празникът ѝ е своеобразно приветствие към пролетта и носи пожелание за плодородие. Свързаната с него обредност и особено завързването на усукана бяла и червена нишка според специалисти е присъща още на тракийската и елинската античност. Легенди свързват мартеницата и създателя на българската държава кан Аспарух. Народното вярване ѝ приписва магическа сила и красивото ѝ послание ще я дари с дълъг живот.
НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯТ СРЕД ГРАДОВЕТЕ
Доскоро се твърдеше, че първите европейски градове са възникнали през бронзовата епоха. Българските археолози обаче успяха да увеличат поне с две хилядолетия тяхната възраст.
Проучванията на Плоската могила край пазарджишкото с. Юнаците се водят с прекъсване още от 1939 г. През 2006 г. археолозите търсят нейния некропол, но вместо на него попадат на огромно за онова време селище с площ 150 декара. Откриват също, че пластовете на селищната могила слизат доста по-дълбоко, а с това възрастта на нейното обитаване нараства значително. В нея могат да се проследят останки от поне 30 селища, изграждани едно над друго. Откривателите попадат и на дебела 5 м добре запазена отбранителна стена от 4700–4600 г. пр. Хр. Укрепената част вътре в града при нужда е приютявала населението му, там е живеел и градският елит. Това е може би най-старата цитадела в Европа, защитавала селището в продължение на половин век, преди мощна вълна от нашественици да го унищожи напълно.
Когато животът на селището се е възстановил през бронзовата епоха, културното равнище на новите му обитатели вече е било много по-ниско.
