...Имаше някога една книга – “Мъжът и жената интимно”, която изигра за поколения българи ролята на учебник по секс. Толкова малко се пишеше за секса по онова време, но пък ни задръстваха толкова много табута, предразсъдъци, морализаторски плам и патриархален свян, че тая книга, която разказваше съвършено неинтересно за секса, ала поне казваше нещо, можеше да се открие в библиотеките на почти всеки български дом през 70-те и 80-те години на миналия век. Затова и в един свой текст (в сборника “Секс OFF”, изд. “Изток-Запад”) я нарекох “библията на социалистическия секс”.

На тая свръхпопулярна книга й излезе по онова време шеговитото име “Мъжът и ръката интимно”. Ръката измести жената уж на шега, за да огласи нещо планетарно известно, но някак обмълчавано: че мастурбацията е най-разпространеният мъжки секс. Ако не ви се вярва, направете собствено кратко допитване до достъпната ви мъжка извадка с въпроса: “С кого го правите по-често?” И с едно условие – да са честни.

„Не хулете мастурбацията – това е секс с някого, когото обичам”, възкликва Уди Алън, за да защити сякаш от жените мъжкото право на автоеротизъм, на себедостатъчност, на собственоръчен извор на удоволствие. Затова, когато решихме да разгледаме подробно темата за мастурбацията в един от броевете на “Жената днес” преди време, изрично обещахме: не, няма да я хулим. Само ще се питаме: а къде е жената в тази най-опростена сексуална конфигурация. Защо никой не говори за жената и ръката интимно?

Моят отговор е лично изстрадан. Дълго носих чувството за вина и страха от наказание, след като открих неволно още 4-годишна “опасната” наслада от мастурбацията. Невръстните деца мастурбират, докато опознават тялото си, но не го съзнават и обикновено успешно го забравят. Аз обаче не просто запомних случайното си, срамно и сладко откритие, но го натоварих с хиляди фантазмени съдържания – това беше най-голямата ми тайна, която ме изгаряше през годините отвътре. Чувствах се като съучастница в престъпление, което нито знам какво е, нито имам сили да споделя. По-късно това добави към и без това преждевременното ми съзряване някакво странно чувство за превъзходство, но и гузна съвест. Ненаказаните въображаеми престъпления най-страшно отекват в душата – аз изкупвах моето с фобии, с ужас от неизвестното и от близостта. Не се харесвах достатъчно, бях твърде взискателна към себе си, излишно се сравнявах с другите, тоест не се обичах. Може би защото, докато правех любов със себе си, усещах как диша във врата ми оня страх от болката, която ей сега ще ми причинят - ще ме вържат на позорния стълб като престъпница, ще ме сочат с пръст, ще ме отхвърлят...

Слава богу, всичко това отдавна е зад гърба ми и любов към себе си имам в излишък. Но спокойно мога днес да ви кажа: жените не мастурбираме достатъчно и не говорим за това, а трябва. Изобщо не познаваме телата си – чакаме друг да откопае скъпоценния извор на удоволствие, който ни е достъпен още от раждането, не се осмеляваме сами да го направим. А все пак ние сме тия, които прекарват всеки божи миг със себе си. Пък и, както казва остроумникът Джордж Карлин, ако Господ не искаше да мастурбираме, щеше да направи ръцете ни по-къси.

Затова ви пожелавам сега приятно четене (на блога), а пък аз отивам да си купя вибратор.