2020 г. със сигурност е най-вълнуващата за южнокорейското кино, тъй като филм от тази страна за пръв път получи номинация за "Оскар", взе четири награди, задмина фаворита "1917" и беше обявен за филм на годината. Освен това режисьорът Пон Джун-хо ще отнесе в Южна Корея и наградата за най-добър режисьор.

Подобно на България, през годините Южна Корея е кандидатствала за наградата „Оскар“ 30 пъти, без да получи нито една номинация, докато миналата година не успя да впечатли целия свят с „Паразит“ – филмът беше номиниран в 6 категории и взе 4 награди, сред които за сценарий, за режисура и за филм на годината. Това е едва 12-ият филм на език, различен от английския, който получава номинация в най-важната категория и е първият, който pечели.

Снимка: Getty Images

И е съвсем естествено да се запитаме – ако Южна Корея може да постигне това, какво пречи на България?

Българското кино на наградите „Оскар“

През последните години българите изпитаха гордост на няколко пъти – Теодор Ушев беше номиниран за „Оскар“ и тази година се размина на косъм с втора номинация. Миналата година пък българинът Димитър Маринов излезе с трибагреник на сцената, като част от хората, които взеха наградата на „Зелената книга“ за филм на годината.

Снимка: Getty Images

Но това са малки победи и не могат да изтрият факта, че от 19 години не сме пропускали да изпратим предложение и през цялото това време нямаме нито една номинация. Всъщност имаме само един филм, който успя да стигне до краткия предварителен списък (9 филма, от които 5 получават номинации) – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

А България не е сред най-новите страни, които изпращат предложения за номинации. Първото предложение сме пратили още през 1971 г. – за филма „Таралежите се раждат без бодли“. Имаме общо 7 филма от преди 89-а, които са се включили в надпреварата за наградата „Оскар“. Сред тях са „Козият рог“, „Хан Аспарух“ и „Време разделно“.

Между 1990 г. и 2000 г. българското кино стигна дъното. Филми почти не се правеха, а малкото, които излизаха, са заредени със силни политически послания. Естествено малко от тях са подходящи за „Оскар“-ите и никой не се доближи дори до номинация. В този период сме изпратили само 3 – „Маргарит и Маргарита“, „Кладенецът“, „Сезонът на канарчетата“.

След 2000 година българското кино навлезе в своя ренесанс и започнаха да се правят все повече филми. Изборът стана по-голям и от 19 години няма пропуск при изпращането на филм. Няма и номинация.

Прочетете на следващата страница какво е необходимо, за да може един чуждестранен филм да спечели „Оскар“ и кои държави имат най-много >>>

Какво трябва да има един „международен филм“, за да спечели „Оскар“?

Трябва да си струва (пари)

Повечето хора в България, които се занимават с кино, редовно се оплакват от липса на пари, но в същото време имат алергия към всеки високобюджетен холивудски филм. Само че не е задължително високият бюджет да отиде за известни актьори или скъпи специални ефекти. Високият бюджет позволява по-добра техника, по-добър дизайн на продукцията и по-добро качество в почти всяко отношение.

Да погледнем тазгодишния феномен „Паразит“ – филмът има бюджет от 13 милиарда корейски пари (гугъл ми подсказва, че валутата е Корейски вон). В долари сумата не е толкова впечатляваща, едва 11 милиона долара, но това е много повече, отколкото за тазгодишното ни предложение „Ага“, който има бюджет от само милион.

Качеството на филма и добрата реклама ще са от полза на създателите не само заради наградите, но и заради възвращаемостта на инвестициите. „Паразит“ успя да спечели повече от 160 милиона от продажба на билети, докато „Ага“ е събрал по-малко от 14 хиляди (информацията е от сайта IMDB и може да е невярна).

Трябва да е чуждестранен, но познат

Ако се прави филм за „Оскар“, не бива да се забравя, че той е предназначен за американска аудитория. А американците са хора, които като дойдат на екскурзия в Европа… обичат да ядат в Макдоналдс.

Филмите, които чуждестранният пазар предлага в Америка трябва да носят духа на нещо различно, на нещо екзотично и чуждестранно, но в същото време да е достатъчно познато на американските зрители.

Ако направим филм за българския или балканския бит, това може и да има някакъв регионален успех, но едва ли ще успее да задържи вниманието на зрителите отвъд океана (а може би и в другия край на Европа).

Филми като „Козият рог“ и „Време разделно“ може и да имат ясни послания и да са силни, но всичко това се губи, ако зрителите излизат от киното, без да са сигурни какви са тези хора и защо им се случва всичко това. Дори днес, когато цялата информация е на разстояние едно отключване на телефона, пак едва ли някой ще седне да проверява каква е била историческата обстановка в България, ако филмът не му дава достатъчно информация, за да продължи да гледа.

Трябва да има общочовешка история

Репресиите на комунизма са тема, която продава в България, но в западна Европа и в Америка темата не може да предизвика такъв интерес. Там Съветската власт е Източна Европа отдавна е осъдена и филмите за този период са напълно излишни.

От друга страна „Паразит“ ни говори за социалното неравенство в обществото. Режисьорът иска да покаже (по неговите думи без да осъжда или да дава наставления), че винаги е имало и ще има богати и бедни – такива, които живеят в богаташката къща и такива, които се крият в мазето и ядат остатъците от храната им.

В „Рома“ пък гледахме борбата на една самотна майка да отгледа децата си и да върне живота си в релси. Отново послания, които са общи без значение къде живееш.

От друга страна теми като расизъм, сексизъм и всякакви други форми на дискриминация също са излишни за американската публика, която ежедневно е облъчвана с подобни. Тази година имаме „Бомба със закъснител“, който осъжда сексуалния тормоз и „Хариет“, който осъжда робството. Още един филм на тази тема, който идва „от някъде си“ (а за американците всичко извън страната им е „от някъде си“) е излишен.

Трябва да обогатява публиката, но не прекалено

След излизането си от салона, американският зрител трябва да се чувства малко по-умен. Да е научил нещо ново. Да може да назове поне още една държава, освен Канада и Мексико.

В същото време новата информация не трябва да е прекалено много и не трябва да засенчва сюжета. Все пак Американската филмова академия дава отделна награда за документален филм.

Държавите, които имат най-много „Оскар“-и за чуждоезичен филм

Снимка: Wikipedia

На първо място са Италия и Франция със съответно 14 и 13 „Оскар“-а. Това не е изненадващо, тъй като киното се е зародило във Франция, а Италия е дала на света някои от най-добрите режисьори на всички времена.

Те са следвани от Испания и Япония с по 4 награди.

С по 3 награди са Швеция, Дания, Съветският съюз и Нидерландия.

2 награди имат Германия, Унгария, Аржентина, Чехословакия, Швейцария, Австрия и Иран.

Останалите държави, които са получили „Оскар“ са Полша, Мексико, Западна Германия, Канада, Русия, Алжир, Тайван, Чехия, Чили, Южна Африка, Босна и Херцеговина, Кот д'Ивоар, а сега и Южна Корея.

Месец на Оскарите
  • 10-годишната актриса Джулия Бътърс, която си носеше сандвич, защото храната на „Оскар“-ите невинаги е по вкуса й
  • Дали можеше и по-добре? Няколко визии от Оскарите, които ни... отчаяха (ВИДЕО+СНИМКИ)
  • Хоакин Финикс: Чувстваме се в правото си да осеменяваме изкуствено крава и да вземем бебето й
  • Защо Джейн Фонда и Елизабет Банкс отказаха да си купят нова рокля за „Оскар“-ите
  • Супер класа - 16 зашеметяващи рокли от церемонията с "Оскарите" (ВИДЕО+СНИМКИ)
  • Брад Пит спечели първия си актьорски "Оскар"
  • „Паразит“ с четири награди „Оскар“, сред които историческата за „Най-добър филм“
  • Запознайте се с актрисите, които са номинирани за „Оскар“ за главна роля
  • Никога не е късно – най-старите актьори, които получиха „Оскар“ и които имат шанс тази година
  • Запознайте се с актрисите, които се състезават за „Оскар“ за поддържаща роля

Продължи да четеш