Въпреки че темата за балансираното хранене все по-често попада в обсега на общественото внимание, хранителните навици на домакинствата, които пряко рефлектират върху тяхното здраве, остават по-скоро лоши. Тази тревожна тенденция очертаха медиците на провелата се дискусия "Как да се преборим с дефицитите в хранителния режим на децата в България ", която се състоя в рамките на кампанията "Първите 1000 дни... и след това". Кампанията бе реализирана по инициатива и с подкрепата на Нестле България със съдействието на болници партньори в цялата страна.
На форума бяха представени данни от специално направено проучване за хранителните навици на българите. То показва някои притеснителни факти за нездравословния начин на живот на населението, както и за липсата на спорт и активност в ежедневието на сънародниците ни. Данните бяха съпоставени с тези на Световната здравна организация (СЗО), които изследват дефицитите при бременни и малки деца (под 5 години) в световен мащаб.
Експертите се обединиха около твърдението, че някои дефицити, като този на желязо по време на бременността, влияят пряко върху здравето на новороденото, респективно увеличават риска за развитие на анемия.
"Основната причина за ниските нива на желязо при малките деца в България е ранното въвеждане на киселото мляко и предпочитането на пилешкото месо, вместо балансирането на менюто с умерен прием на разнообразни храни – телешко, риба, яйца, зеленолистни. Социалният статус в случая е от голямо значение – недостигът на желязо е типичен за деца, чиито семейства имат по-малко възможности", коментира д-р Румен Велев, изпълнителен директор на общинската АГ-болница "Шейново".
Според данните на СЗО, 29% от бременните жени у нас страдат от недостиг на този толкова важен елемент, докато във Франция и Германия процентът е около 12%, в САЩ малко над 5%. Проблемът с този ключов дефицит се оказва общовалиден за страните от региона – сходни на нивата в България са тези в Сърбия, Румъния и Русия.
В дългосрочен план железният дефицит води до отслабаване на имунната система и чести боледувания. Съветът на лекарите е майките да кърмят максимално дълго децата си, да се грижат за приема на достатъчно телешко, жълтъци, някои подправки, като мащерката, отскоро познатите киноа и амарант, традиционните за България боб, грах, леща, бадеми. Важно е да се знае, че децата, подрастващите, бременните жени и кърмачките не трябва да падат под 18 мг желязо на ден.
Друг ключов недостиг за населението на страната е този на Витамин D. Той е жизнено важен хранителен елемент с огромно влияние върху нашето тяло. Той повишава ефективността на имунната система срещу различни болестотворни микроорганизми. Оптималните количества на витамина в кръвта са сигурен гарант за по-малко настинки и грип, особено в есенно-зимния сезон. От съществено значение е и за здравите кости, тъй като помага на тялото да абсорбира калция.
"Дефицитът на витамин D може да доведе до много опасни заболявания, като съществуват симптоми, които ще ви подскажат за неговия недостиг", коментира доц. Доц. д-р Миглена Георгиева, педиатър-гастроентеролог "Сред тях са рахит, проблеми с бъбреците, емоционален дисбаланс. Недостиг на витамин D при деца води дослаби кости с недостатъчно минерализирана тъкан и деформации", допълва доц. Георгиева.
Основният проблем в този случай идва от недостатъчния прием на риба и от лиспата на храни и млека, обогатени с витамин D. Родителите трябва да го имат предвид и да се грижат за приема с повече разходки на слънце и правилен прием на зеленчуци, риба, млечни произведения, пълнозърнести семена.
"Според данните от проучването веднъж седмично риба консумират само 16% от запитаните", разказва д-р Ивелина Герова. "Това е крайно недостатъчно, тъй като рибата е важен елемент в хранителния режим на подрастващите."
