И тук има какво да се каже, и то много:)

Прочетох научни трудове (няма да си позволя да ви отегча :) от русенския университет на много специалисти, тясно свързани по тази тема. Един от тях е Байрам Чупи, доцент и преподавател във Факултета на изкуствата в Република Македония и съм очарована от написаното там.

Ще предоставя на вашето внимание интересни извадки от тези трудове. Перифразирани от мен, ще се опитам да ги поднеса под лека и интересна форма.

Както танца, така и музиката са чувствата, стремежите, мечтите на човека. Те са свързани с неговата болка, радост, тъга, развлечение. За разлика от танца, който физически е до време – музиката съпътства човека през целият му живот. Музиката може да ни помогне да превъзмогнем и трудностите в живота ни.

Влиянието на музиката върху детските емоции е голямо - тя най-непосредствено внася радост в техния живот!

Върху развитието на музикалността има голяма роля семейната среда. В нея детето слуша първите песни, в нея от най-ранна детска възраст се ражда музикалната активност. Слушайки приспивни песни и друга музика.

Да не говорим, че ефектът на музиката върху детето започва от майчината утроба. Според много изследвания се смята, че нероденото дете чува и усеща нещата, които се случват във външния свят. Лекарите често съветват бъдещите майки да слушат приятна и лека музика - особено подходяща е класическата. Тя успокоявала бебето и влияела благоприятно върху развитието на недоносените деца.

Постарах се да прочета относно „Ефектът Моцарт” и има доста противоречиви мнения. Едни учени казват, че има страхотен ефект, приложен върху група ученици през 1993 година, а други казват, че „Ефектът Моцарт”  не ни прави по интелигентни (повече за въздействието на Моцартовата музика вж. тук - бел.ред. текстът е на англ. ез.). Едно обаче обобщават учените, че музиката наистина стимулира, но не само тази на Моцарт!


Следва продължение…