Вие сте родител и сте поели по тежкия път на това да решавате кое е добро за детето ви и кое - не. Училището е едно от първите изпитания в съзнателния живот на подрастващия и искате, разбира се, да се справите отлично. Ето няколко как да стане това:
Какво бихте направили, ако учителят на детето ви каже, че то проявява незаинтересованост към учебния материал?
Повечето деца се оплакват именно от учителя, но ако вашето не е от този тип и има сериозни затруднения, най-добре е да насрочите среща с преподавателя. В никакъв случай не съдете тийнейджъра предварително. По-добре е да разговаряте с него, подхождайки позитивно. Опишете своята загриженост, след което попитайте какво бихте могли да направите, за да разрешите проблема заедно. Не забравяйте да използвате „ние”, по-често отколкото „ти”. Това ще ви помогне да получите по-полезен отговор. Изчакайте поне седмица, за да видите има ли някаква промяна. Ако проблемът не е получил разрешение, тогава е време да пристъпите към по-сериозни родителски стъпки и да задължите детето си да учи. Може да се наложи да сменяте училището, но пък няма да позволите на лоши учители да възпрепятстват развитието на детето ви, нали?
Как да разберете кога да се притеснявате за развитието на детето ви в училище?
Ако ученикът е наистина затруднен от даден предмет и не схваща материала, това може да е сигнал за неспособност да учи. Говорете с преподавателя и поискайте индивидуален план. Трябва да знаете, че неспособността за учене не е просто фаза или нещо, което детето ще израсне. Ако не бъде намерено решение на проблема навреме, нещата могат да излязат извън контрол и това да се отрази на по-късното развитие на детето.
Не сте очаквали, че детето ви ще бъде подложено на насилие и в училище. Как да подготвите него и вас самите за най-тъмната страна на живота?
Децата са изложени на всякакви опасности от подобно естество, така че подгответе първо себе си, за да можете да подготвите и своето дете. Разговаряйте с други родители, както и с приятелите на детето ви.
Започнете с открит разговор, за да скъсите дистанцията и да се уверите, че сте му поднесли информацията на достъпен за него език.
Вярвайте на детето си. Когато са малки, всички подрастващи изричат по наш адрес „тежки неща”. Спират обаче, когато ние отговорим с: „Не ти вярвам”.
