И така, неочаквано и изненадващо, преди няколко дни се случи едно от най-чудесните неща в живота ми! Длъжен съм, воден от чувствата си, да подчертая, че не беше нещо обикновено, случка или само приятно преживяване, а... събитие! Срещнах се, видях, докоснах, помирисах, запознах се и бях помилван от... чистия нежен полъх на Витоша. И мога съвсем искрено, силно и от цялото си мъничко сърце да възкликна с думите на поета: "Стреснат, трогнат, очарован...!"

В интерес на истината ще добавя, че мама и тате не ме водят за пръв път в приказната планина, в полите на която съм се родил преди цели 3 години и половина и живял до сега. Но какво ти разбира един малък човек, заграден от стените на бебешката количка, чиято рехава косичка, едва поникнала, игриво се премята под закачките на планинския вятър. Дори и в моментите, когато седи на прозореца и с почуда се взира в далечината в посока към тази грамадна хубост, загърната в облаци или омара…

Продължава >>