Кои са десетте неща, които родителите не трябва да правят, ако искат да избегнат подобни страшни обвинения от страна на тийнейджъра вкъщи?

Да бъдем честни, приятелите играят огромна роля за самочувствието и успеха на децата ни. Но могат ли родителите да влияят на способността им да създават нови приятелства? Отговорът е „Да”.

Възрастните са тези, които имат наистина благотворно влияние върху социалния живот на подрастващите, но със същата сила и лекота биха могли да затруднят и дори да навредят на шансовете им  за сприятеляване с други на тяхната възраст.

Затова ето ви 10-те неща, които всеки добър родител е добре да избягва да прави:

1.       Да давате лош пример

Настоявате ли децата ви да са възпитани, а веднага след като сте им казали това, обиждате ли сервитьора? Казвате ли им да не говорят зад гърба на хората, а след това вдигате ли телефона за малко клюки? Не очаквайте децата ви да са добри приятели, ако вие самите не сте такива.

2.       Да насилвате детето си за изяви

Настоявате ли срамежливият ви син да направи грандиозно парти за рождения си ден, при все че самият той би предпочел да го отпразнува с единствения си и най-близък приятел? Опитвали ли сте се да го карате да се сприятелява с групи деца, които самото те не харесва? Не мислете, че можете да насилите детето си да има приятелства, от които само вие се интересувате.

3.       Да се месите в отношенията му с другите

Дирижирате ли всяка минута, която детето ви прекарва с приятелите си? Навъртате ли се наблизо винаги, когато детето ви е с дружките си, за да се намесите "в случай на нужда"? Не преигравайте в ролята си на родител, оставете тийнейджърът ви сам да натрупа опит в общуването и сприятеляването с други деца.

4.       Да направите дома си стерилен като операционна

Чувстват ли се приятелите на детето ви, все едно са длъжни да слагат бели ръкавици, когато идват на гости? Настоявате ли да си свалят и подреждат обувките по точно определен начин, а после нареждате ли им да не пипат нищо? Не бъдете толкова стегнати и резервирани към приятелите на детето ви, защото така не им позволявате да се отпуснат и да си прекарат приятно дома ви.

5.       Да се държите като някакъв динозавър

Засрамвате ли детето си пред приятелите му, като демонстрирате колко не разбирате техния език или култура? Настоявате ли децата ви да се обличат все едно участва в някакъв ретро филм, който вие много обичате, но за тях е смешен? Не отказвайте да се променяте и да приемате нови неща, когато стане въпрос за привички, които са важни за децата ви и техните приятели.

6.       Да ги съдите

Често ли критикувате начина, по който детето ви общува с другите? Намесвате ли се в разговорите му, като му казвате как трябва да отговаря? Не бъдете критични и оставете детето си само да се научи да общува и да създава нови приятелства.

7.       Да си вирите носа

Приятелите на детето ви никога не отговарят на високите ви изисквания и представи за „подходящи” другарчета? Държите ли се неуважително, пренебрегвате ли ги и намирате ли изобщо време да седнете и да поговорите с тях, за да разберете какви са наистина? Не отпращайте приятелите на детето ви, без да се опитате да видите и оцените онези техни качества, заради които то ги е избрало за приятели.

8.        Да сте „най-най-най-добрият” приятел на детето си

Тревожите ли се повече за това дали децата ви харесват вас и само вас, при това повече, отколкото когото и да било другиго? Дори и повече от връстниците си? Искате ли детето ви да бъде популярно толкова много, че сте превърнали апартамента/къщата си в най-толерантното към прищевките и поведението на децата място в квартала? Все пак не забравяйте, че сте родител преди всичко друго и е важно да бъдете на ниво.

9.       Да не се интересувате от приятелствата на детето ви

Мислите ли, че след като на вас никой не ви е помагал да се справяте с отношенията си с другите хора, няма нужда и самите вие да се интересувате от тези на детето ви?  Няма по-подходящ човек от вас да научи децата си на това що е то приятелство, вашата помощ, опит и пример ще му бъдат от помощ.

10.   Да живеете в малка къща на ужасите

Не буквално, разбира се. Запитайте се обаче: отнасяте ли се с всеки в семейството си с уважение? Искат ли децата ви да водят приятели вкъщи? Горди ли са те от вас и гледат ли на вас, като пример за подражание, какъвто всеки родител трябва да бъде за децата си? Не очаквайте те да водят приятелите си вкъщи, когато това е място, в което хората не са щастливи от това, че са заедно.