Първо да уточним терминологията за тези, които не са запознати. Заслонът е малка постройка в планината, в която няма персонал. Обикновено в него има някакви нарове, стари одеяла и печка, като набавянето на дърва е грижа на туристите. Основната цел на заслона е да ти спаси живота в лошо време, така че комфортът тук не е акцент.
Някои заслони са по-отдалечени от масовите туристически маршрути и са рядко посещавани. Други, като заслон БАК, се намират до ключови обекти и се ползват много често за нощуване от туристи, които са екипирани с чували, газови котлони и всичко останало за автономен престой във високата планина.
Всъщност официалното име на заслона е Орловец (един от близките върхове се казва така), но повечето хора го наричат БАК – абревиатура на Български алпийски клубове.
Името БАК идва от първия заслон в района, направен през 30-те години на миналия век. Той е съвсем малък и представлява каменна стена, заграждаща скална ниша.
Заслон Орловец/БАК е в магичния циркус между Злия зъб, Орловец, Ловница и Камилата – любими катерачни обекти за много алпинисти. Намира се на 2520 м н.в., което е с 230 метра по-високо от Черни връх и с около 150 м повече от Ботев връх. Мнозина са направили тук първите си крачки в алпинизма. За жалост, много хора са намерили тук и смъртта си. Включително един от най-добрите български алпинисти Людмил Янков (1953-1988), участник в експедицията на Еверест през 1984 г. и положил неимоверни усилия за спасяването на Христо Проданов.
От хижа Мальовица до заслона се върви около два часа, като отклонението от пътеката за връх Мальовица е на големия камък с паметните плочи (Втора тераса). Препоръчвам ви маршрута към БАК особено през уикендите, когато навалицата към връх Мальовица е голяма и човек не може да усети спокойствието на планината.
През последните години заслонът се сдоби с нова дограма и слънчеви батерии за зареждане на телефоните. Тъй като през зимата снегът е много и има навявания, вратата на заслона се ползва от май до ноември. През останалото време се влиза и излиза през прозореца.
След като си починете на заслона, можете да изкачите някой (или някои) от близките върхове. Ние се качихме на Камилата (2621 м). За да не се връщаме по същия път, слязохме през премката между Камилата и Ловница към Страшното езеро. След това поехме на запад и излязохме на хижа Мальовица.
