Facebook се превръща в платформа за директно публикуване на новинарско съдържание. В следващите няколко месеца ще можем да четем материали на New York Times и други големи издания директно на страницата на социалната мрежа.
Статиите ще наподобяват стандартните информационни публикации и ще бъдат част от потока информация на потребителя, който вместо да бъде насочен към трафика на дадената медия, ще бъде пренасочен към този на Facebook. Все още има много въпросителни относно това ново интерактивно начинание – какъв ще бъде форматът на този нов вид публикуване? Отнася ли се за цялостното медийно съдържание на дадено заглавие или само за част от него? Как ще изглеждат материалите? В чий интерес е този ход? По какъв начин ще се развие той вбъдеще? Какво ще се случи с официалните дигитални медийни версии? Това ли е бъдещето на съвременната журналистика? Facеbook? Или...
В очакване на достоверни отговори, непосилно е да се запитаме накъде вървят нещата в мрежата? Кои са настоящите принципи, функционалност и цели? Да, всеизвестно е, че американската социална мрежа не спира да се развива и да обогатява своето уеб порфолио, предлагайки все повече интерактивни услуги, засягащи на свой ред интересите на потребителите. Любопитно е, че не само Facebook се опитва да конкурира вече установените дигитални портали (Youtube, Amazon, Twitter и др.), създавайки инструменти като Riff – приложение, чрез която юзърите могат да публикуват видеа (20 сек. времетраене) в реално време.
Тази конкурентноспособна вълна е не само тенденция, но и кредо за повечето уеб платформи, които разполагат с достатъчно капитал и ресурси, за да бъдат на гребена на интернет вълната, която залива всички останали, които не са достатъчно смели, за да не спазват правилата. Това би могло да доведе до объркване, защото в един или друг момент няма да можем да различаваме едното съдържание от другото, да разграничаваме статута на дадена медия – това медиен или обществен сайт е? Тук пазарува ли се или се чете? Това наши приятели ли са или не?
Тенденцията може да ни отведе надалеч в размисли, които могат както да ни обнадеждят за бъдещето, така и да ни объркат в ежедневието като ни ограничават, затваряйки ни в една среда, чиито правила диктуваме частично.
Дали сме генерация X, Y или Z - вече няма значение. Днес всички сме част от Web генерацията, която ако можеше с един клик или един скролване да завладее света щеше да го направи. Мобилни и активни, всеки един от нас (по своему) участва в световната интернет глобализация, която с всеки следващ ден става все по-впечатляваща.
Независимо, че някои от нас не са били свидетели на студената война или на финансовата криза, заедно съумяваме да изграждаме свят, където всичко е възможно и чиито граници се поставят, за да бъдат преминавани. Архитекти на дигиталното бъдеще, ние определяме прaвилата и насоките, инициирайки все по-мащабни и по-амбициозни проекти. Само че колкото и да сме “на ти” с бъдещето, случва се да правим недообмислени ходове, завладяни от еуфорията на новото време. А какво е то? Изобилие от възможности, обвързващи медийните, социалните, политическите и икономическите кръгове, чието развитие зависи от самите нас и изборите, които правим на ежедневна база.
От една страна, това е крачка напред към диверсификацията на дигиталните инструменти. Хубаво е всичко да е лесно достъпно, но до каква степен? Ще си позволим да направим следната аналогия с Търговските центрове – да, те са необходимост за развитието на съвременния пазар, улесняваща ежедневието на съвременните мъже и жени, които искат на намерят всичко от което се нуждаят на едно място (за да не губят време), но какво става с външния свят? Опустява.
Разнообразието е хубаво нещо, но необходимо ли е наистина в наши дни всичко да бъде събрано на едно място? Това не води ли до ограничаване на погледа ни над “голямата картина”? Това не ни ли прави “мързеливи”, очаквайки всичко да бъде “сервирано” на сребърен поднос, който със своята тежест би могъл да разруши всичко изградено през последните няколко десетилетия? Някои биха казали, че това е част от еволюцията, други биха го приели като крачка назад, ние определено вярваме, че е редно да има баланс и да вървим успоредно напред, не да се оставим да ни носи течението, което може да ни погуби в един или друг момент. Задоволявайки се с предоставеното, ние доброволно ограничаваме погледа си към света?
