Facebook се превръща в платформа за директно публикуване на новинарско съдържание. В следващите няколко месеца ще можем да четем материали на New York Times и други големи издания директно на страницата на социалната мрежа.

Статиите ще наподобяват стандартните информационни публикации и ще бъдат част от потока информация на потребителя, който вместо да бъде насочен към трафика на дадената медия, ще бъде пренасочен към този на Facebook. Все още има много въпросителни относно това ново интерактивно начинание – какъв ще бъде форматът на този нов вид публикуване? Отнася ли се за цялостното медийно съдържание на дадено заглавие или само за част от него? Как ще изглеждат материалите? В чий интерес е този ход? По какъв начин ще се развие той вбъдеще? Какво ще се случи с официалните дигитални медийни версии? Това ли е бъдещето на съвременната журналистика? Facеbook? Или...

В очакване на достоверни отговори, непосилно е да се запитаме накъде вървят нещата в мрежата? Кои са настоящите принципи, функционалност и цели? Да, всеизвестно е, че американската социална мрежа не спира да се развива и да обогатява своето уеб порфолио, предлагайки все повече интерактивни услуги, засягащи на свой ред интересите на потребителите. Любопитно е, че не само Facebook се опитва да конкурира вече установените дигитални портали (Youtube, Amazon, Twitter и др.), създавайки инструменти като Riff – приложение, чрез която юзърите могат да публикуват видеа (20 сек. времетраене) в реално време.

Тази конкурентноспособна вълна е не само тенденция, но и кредо за повечето уеб платформи, които разполагат с достатъчно капитал и ресурси, за да бъдат на гребена на интернет вълната, която залива всички останали, които не са достатъчно смели, за да не спазват правилата. Това би могло да доведе до объркване, защото в един или друг момент няма да можем да различаваме едното съдържание от другото, да разграничаваме статута на дадена медия – това медиен или обществен сайт е? Тук пазарува ли се или се чете? Това наши приятели ли са или не?

Тенденцията може да ни отведе надалеч в размисли, които могат както да ни обнадеждят за бъдещето, така и да ни объркат в ежедневието като ни ограничават, затваряйки ни в една среда, чиито правила диктуваме частично.