Открих Белмекен за себе си през 2008 г. и се влюбих в това място. Чудесна комбинация между висока планина (2000 м н.в.) и язовир, който дава допълнително усещане за простор и прохлада.
От 2008-а ходя там всяка година, понякога по пет-шест пъти. Още първото лято ми направи впечатление, че едно малко момиче продава сладка и мед на масичка до язовирната стена. С всяка следваща година момиченцето растеше, а ние поостарявахме по малко.
Понякога си купуваме от нея сладко от горски ягоди или малини и разменяме по няколко изречения. В началото й казвахме колко много е пораснала, а сега тя ни отвръща със същото за нашето момче.
Името й е Атидже. Днес е на 24 години и завършва акушерство в Стара Загора. Надява се да започне работа в болницата във Велинград. Родителите й са от едно село, близо до Юндола, и са работили дълги години в спортната база на Белмекен. През лятото баба й и дядо й пък „чуват“ животни край язовира.
Не иска да я снимам, но няма нищо против да фотографирам кехлибарените буркани с мед на фона на залязващото слънце.
Ако отидете до язовир Белмекен в следващите месец-два, докато времето все още е топло, има голяма вероятност да я видите край масичката със сладка.
