Да откриеш своето място – онова, което е в синхрон с душата ти, в което си се прераждал в прекия и преносния смисъл на думата, е като среща с голямата любов. Може и да не ти се случи в рамките на един живот.

За Невена Коканова тази среща се състоя.

Съдбата й помогна да намери щастливото убежище в габровското селце Иглика. Между селцето и актрисата имаше особена връзка. Вибрираха на една честота. Невена обичаше да разказва как е открила Иглика. Объркали с колеги пътя по време на едно турне в района, колата се изкачвала уморено по поредния баир и изведнъж от нищото изникнало селцето.
Къщички с каменни покриви, липи, стада от кози и библейска светлина.

За Невена това било като влюбване от пръв поглед.

По същия начин разпознала и къщата си в селото – просто следвала ангела хранител и трепета на сърцето. Къщата на  Невена е удивителна – всеки детайл в нея е премислен, носи аромата на вечност и стил. Къщата и Невена си приличаха, излъчваха аристократичност и хармония.

Имах шанса преди 17 години да прекарам в този Дом на щастието най-прекрасния уикенд в живота си.

Заведе ме там Роза Георгиева - Винената царица, първата българка пилот, една друга голяма Жена, покосена от същата болест, отнесла Невена в отвъдното.

Понякога си мисля, че тази зловеща болест има изтънчен вкус – тя никога не посяга към семплите хора, обича ярките и извисените духовно. През онзи уикенд в Иглика болестта все още я нямаше, нямаше я софийската лудница с вълчите нрави на ранната демокрация и за първи път видях как хиперактивната Роза се наслаждава на нищонеправенето. „Отпусни се и флиртувай със слънцето. Не мисли за „вълците”, каза й Невена с онзи тих и нежен глас, който помним от филмите. Изглеждаше като героинята си от „Крадецът на праскови” – спокойна и неповторима. Киното не й липсваше, София – също, в селцето всички й бяха приятели.

Да се преселиш на село е голямо изпитание за градския човек.

Понякога може да завърши с фиаско. Писателят Марко Ганчев си изпати от сблъсъка на двата свята: цивилизационните претенции на интелектуалеца и Андрешковата омраза на селските хитреци срещу всеки опит за корекция на нравите. Невена обаче бе успяла да промени местните неусетно, без да засегне гордостта и ината им. Тя направи за Иглика повече от който и да е кмет: с чар, връзки и доста хамалогия беше успяла да уреди водоснабдяване за селцето, в което до нейното идване нямаше питейна вода.

Най-много се гордееше с по-трудното завоевание: това, че научи игличани да не превръщат улиците и поляните на селцето в сметища, да засаждат цветя и отвъд оградите на къщите. Бабите много се гордееха с почетната си съгражданка и напук на българската нагласа не искаха да я прекроят по собствения си аршин, а се стараеха да се извисят до нейното ниво. Беше им приятно, че голямата дама от екрана умее да бърка хоросан и да шпаклова стени. Често я търсеха за съвет, а тя намираше блага дума за всекиго.

Иглика е пространство отвъд суетата.

Но Невена се пренесе в Габровския Балкан не за да скрие бръчките си от света. Тя не беше суетен човек.

В Иглика тя избяга от градските „вълци”. Малко преди окончателно да се уедини, актрисата направи опит да се впише в пазарната икономика. Искаше да бъде артист на свободна практика. През 1991 г. заеднос актьора Николай Калчев написаха пиесата „Последните 13 дни на цар Борис” по книгата „Корона от тръни” и мемоарите на царица Йоана. И двамата бяха искрени монархисти и с много хъс и идеализъм режисираха едноименен спектакъл, в който играеха главните роли.

„Когато Пейчинов направи прословутия си бал в Ню Йорк (толкова оплюван след това, макар че според мен Пейчинов беше искрен в желанието си да създаде българско лоби зад океана), Невена и аз играхме пиесата пред Симеон, Маргарита, децата им и Мария-Луиза. Много се вълнувахме, за нас това беше като запознанство с истинските ни герои. За тях пък Невена беше икона”, разказва Николай Калчев.

Той е и един от последните близки приятели на Невена.

Духовната им връзка продължава и след като дуетът се разпадна. Нашите политици и бизнесмени, които яхнаха монархическата идея, винаги са били стиснати и не намериха за нужно да инвестират в мита Коканова. Актрисата прие този факт без излишен драматизъм. Уедини се в Иглика и се превърна в слънцето на малките хора, чиято обич бе чиста като нейната душа.