Понякога човешкият живот ни се струва толкова труден, пълен с препятствия, изпитания и задачи, с които не бихме могли да се справим. Друг път пък, изпадаме в лудешко опиянение от неговия бяг, че ни се иска, поне за кратко, да спрем препускащото време, да вдишаме дълбоко от уханието на природата, да усетим с цялото си същество диханието на живота. Точно така стоят нещата и... с лятото – този така кратък и любим за много от нас сезон. След почивката, пътешествията, новите емоции и впечатления, сме обогатени, но да си признаем, и малко посърнали и натъжени.
И макар че лятото си отива, а есенният полъх тук-там взе да напомня за себе си, това не бива да ни натъжава.
Има много неща, които могат да ни откъснат от „сивото” настроение след ваканцията, да ни дарят с усмивка, вдъхновение и същинско въодушевление:
Циганското лято е едно от тях! И месеците на есента си имат своя магнетичен чар. Прохладата на есенни мисли, топлата мекота на слънцето, златният танц на листата.
Срещите с добрите стари приятели. Компанията вече се е посъбрала, а членовете й – позатъжили се един за друг.
Хубавата книга, спектакъл или филм, чиито светове са истински дар и вълшебен "мехлем" за душата ни.
И капките есенен дъжд имат свое обаяние. Ами дъгата след това...?
Танци, танци и пак танци! Танцуването под ритъма на латино, джаз, танго или друга музика помага не само на тялото ни да се чувства превъзходно, но и на душата ни.
Разходките в парка с любимия човек. Колкото и да ни е тъжно, понякога само неговото присъствие и нежна дума са ни достатъчни, за да се почувстваме щастливи и обичани.
Прегръдката. Прегърнете детето си, майка си, баща си, любимия. Няма по-прекрасен лек от прегръдката. Няма по-истински, по-красив и съкровен жест да покажеш колко много обичаш хората до себе си.
