да се погледнем честно в очи
и да си кажем - хей, как така,
нали живеем врата до врата.
Фактор, „Приятели”
Имайте време! Имайте време за хората, които са важни в живота ви, защото те винаги си тръгват, без да сте подготвени. И тогава няма да разберат нито че съжалявате, нито ще видят сълзите ви. А вие ще си останете с мисълта, че нищо по-важно не сте направили във времето, в което не сте имали време за тях...
Сутринта слушах песента на група „Фактор” в колата, докато пътувах за работа. Ден като всички останали. Ранно ставане, душ, сешоар, дебелото палто, „Добро утро, колеги!”. А после с вибрацията на телефона дойде и лошата новина!
Бум!
Никога не си подготвен за най-лошото. Починала? Как така? Нали до вчера ни пращаше поздрави и питаше как са децата?! Нали до вчера планирахме, че през лятото ще й идем на гости. Планирахме го миналото лято, и по-миналото също… Знаехме, че ще ни се зарадва много. Изпратихме й снимка на нас двамата – усмихнати, прегърнати, влюбени. Със сигурност я е показвала на приятелките си, докато са пили следобедно кафе и са си говорели за книги.
„После животът ни странно се стече…
Всеки прегърнал своето щастие бяга напред”
Така и не й гостувахме. Нито през лятото, нито през есента, нито през пролетта. През зимата почина. И на мен ми остана горчивото от пропиляното време. Горчеше ми сутрешното кафето, горчеше ми обяда, горчеше ми десертът. Горчах си сама на себе си. Защото няма нищо по-горчиво от неизречените думи и несътворените дела.
"А имахме време, време за всичко
но вече със тебе, днес сме различни."
А денят си минаваше като всеки друг досега – съмна, подуха малко, слънцето стопи снега. Няколко човека паднаха върху хлъзгавия тротоар, няколко се смяха с глас заради забавни снимки, няколко питаха, няколко си мълчаха, няколко ме прегръщаха. Със сигурност и няколко се родиха…
Усмивка+счупена усмивка=безкрайност
Парадоксално, но факт! Животът е низ от поводи да се усмихваме и поводи да бъдем тъжни.
