In a Manner of Speaking** - могат ли двама души да променят уредбата на света? В „Дилъри на време” отговорът е прост - да, стига да им стиска и да имат достатъчно… време.

„Дилъри на време”  е нещо средно между Бони и Клайд и Робин Худ, само че в хай тек вариант и с любимия ни антиутопичен уклон (но далеч от безнадеждността на "1984"). Което в случая значи следното -  хората се разплащат не в зелени гущери/евроцентове и прочее, ами с време. Заплатите им също са в часове/минути/дни (ако си падате по цифрите – едно кафе струва 4 минути) и се харчат с измъчени лица за билет за градския транспорт, за дрехи, бижута, пиене, изобщо – всичко е в секунднообмен.Още по-хубавото – хората спират да стареят на 25 (и ако са от гетото, умират две години по-късно), което значи, че в целия филм освен инвентар от личности в чудната младежка възраст и деца, други няма да видите. Независимо от факта, че някои са на практика на по 100. Което е хубава метафора всъщност…

В ролята на бореца за свобода на онеправданите е Джъстин Тимбърлейк, чиято първа по-забележима роля беше с доста съмнително качество (филмът Alpha Dog, където участва и сегашната му екранна партньорка Аманда Сийфрид). Този път певецът се справя съвсем прилично, а и каквото и да си говорим – Джъстин си е джъст ин. Аманда пък си е добра по нейния си начин (много е хубава и големозеленоока). В „Дилъри на време” пак е красиво влюбена. И смела. И готова да се опълчи срещу татко си – времеви магнат  - да, лошият безскрупулен във филма и след това да се превърне в нова версия на Бони а.к.а жената на Робин Худ.

Естествено има още пречки пред „добрите” и филантропски настроени "момче от гетото" + "богатата" = ВНЛ. Например хронометристът (ченгето, следящо за това времето на облагодетелстваните да си стои при тях, а бедните да си плащат с мизерните си часове, за да може първите да си живеят весело и щастливо векове наред) Реймънд Леон (Килиън Мърфи – участва в предното много добро в подобен стил „Генезис”). Героят му е някак симпатичен - вероятно защото той е единственият, за когото не е съвсем ясно от кои е в иначе приказно черно-бялото разпределение на героите в моралния кодекс. Извън това уточнение - отношенията във филма си следват стройна и логична последователност и развитието в тях е най-вече в любовната история. Която си е ясна по/от/ начало.

Като цяло този филм е по-ръбата (и с по-ясно очертани социални граници) версия на устройството на света, какъвто си го знаем, че е и в момента. Но не това е важното - направен е добре – по холивудски, актьорите са си на място, камерата също и ако си падате по подобни филми тип „какво, ако беше възможно” – това е вашият билет за час и малко добро киноизживяване.

* Заглавието на материала е игра с оригиналното заглавие на филма - In time (англ.ез. - "на време") и българския превод "Дилъри на време"
** Една от песните във филма - "In a Manner of Speaking" - идиом, най-краткият превод - "всъщност". В лентата е кавърът на Nouvelle Vague.