Историята на изгубеното дете” (превод: Иво Йонков, 488 стр., цена: 20 лв.) е достоен финал на „Гениалната приятелка“, „Новото фамилно име” и „Тази, която си отива, тази, която остава”. Блестящата, образована Елена е вече утвърдена писателка и заживява с детската си любов Нино, ражда момиченце. Буйната, непредвидима Лила развива новия си бизнес, води спокоен, улегнал живот с Енцо и също се сдобива с момиченце. Отношенията между двете приятелки са все така сложни, като въпреки това обичта им една към друга не подлежи на съмнение. Постепенно нещата се развиват в друга посока и придобиват драматичен обрат. В крайна сметка нито Елена намира спокойствие в Неапол, където се е завърнала, нито Лила успява да се освободи от атмосферата на конформизъм и насилие в родния си квартал. Неочаквани събития водят читателя към неочаквания завършек. „Историята на изгубеното дете“ е последната книга от неаполитанската тетралогия, но финалът е все пак леко открехнат!

Елена Феранте е считана за една от най-въздействащите италиански писателки, майстор на реалистичните психологически романи, т.нар. „трилъри за душата”, някои от които имат успешни филмови адаптации. Авторитетното издание „Тайм” я включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. Българските читатели я познават от 2009 г., когато у нас излезе романът й „Дни на самота”. Привлякла над 5,5 милиона читатели от всички краища на света, неаполитанската поредица „Гениалната приятелка” е брилянтен епос за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през втората половина на миналия век.

Следва откъс от книгата.