Тревожат, радват, натъжават, разсмиват... Уж са само подредени букви, загърнали смисъла, а всъщност се вливат във вените ни и подсилват повече от банка с глюкоза, омайват като здравец, разплакват като стружка, попаднала в зеницата. Изпращат ни дъжд от съзвездия и поръсват ни с дъжд от комети.

А всъщност са просто думи.

Думите, с които се връщаме в миналото

„Мирис на сено, цветя и билки,
на уханни селски козунаци...
И очи, които те обичат
толкова, че можеш да заплачеш!”
„Старата къща”
Павлина Цалева

Думите, с които се сближаваме с хората

„На котлона пищи млековарка,
а в главата ми двеста пчели.
Дъщеря ми очаква попарка,
след което я чакат игри.”
„На Милвена”
Диляна Колева

„В тази нощ със звезден сок налята,
Нещо във душата ми се сви –
Като сълзи светят в тъмнината
на баща ми белите коси!”
„У дома”
Павлина Цалева

Думите, които не искаме да изречем

„В две-три шепи плът любов наля
И прогледнах, кръв разля се в мене,
Даде ми простора, а сега
Бог е спуснал люлка – да те вземе.”
„На мама”
Поля Цолова

С две думи – поезия

„През мартенските изгладнели дни
Пристигаха троянските грънчари
.......
Разменяше се пълно срещу пълно,
паница боб – за шарена паница,
бърдуче царевица – за бърдуче
Да можеше сега така да викна
и аз на мартенския кръстопът:
- Поезия, поезия! Насам!
И срещу пълно пълно да получа.”
„Грънци”
Йосиф Йосифов