Интригуващият роман "Безмълвие" от Неда Антонова, който разказва за греховната младост на Паисий Хилендарски, ще зарадва не само почитателите на историята, но и всички ценители на българската литература.
Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат "робове"...
Но Петър извършва грях – неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение...
Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на мизерия, смъртни опасности, унижения, разкаяние и любов... Бяла лястовица за простите хора в селата и черна овца сред манастирското братство, проигумен Паисий накрая намира път за спасение на душата си.
Той посвещава остатъка от своя живот, за да даде на българския род памет и история.
Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията "Възкресените": "Царица Елеонора Българска", "Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века", "Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица", а също романът за Васил Левски "Любовта и смъртта на първия след Бога". Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда "Златен меч". Днес писателката живее и работи в Търговище.
"Всяко време има нужда от своя Паисий", казва Неда Антонова.
Прочетете интервю с авторката, предоставено от издателство "Хермес". >>>
Как се зароди интересът ви към живота на Паисий Хилендарски и как решихте да напишете книга за него?
Винаги съм изпитвала любопитство към темата, но активният интерес възникна случайно. Прелиствайки книга за Възраждането, попаднах на пасаж за това как Паисий постъпва в Хилендарския манастир. И следваше изречението: "Има обаче един тъмен период от престоя му на Атон – от 1745 – 1755 г., когато името му не фигурира в манастирските регистри. Къде е бил през това време и какво е правил – въпроси без отговор". Стоп! Кой автор би устоял на подобно изкушение? То е като тръпката на хрътката, надушила следа. И следата ме поведе...
Как протекоха проучванията ви, докато подготвяхте текста? Кои факти за неговото житие ви изненадаха най-много?
Не се наложи да правя лични проучвания при наличието на един изключително сериозен и задълбочен изследователски труд, наречен от специалистите "Паисиада" на акад. Иван Радев, както и родовото и краеведско изследване на Екатерина Бояджиева – далечна потомка на Паисиевия род. Два факта особено ме зарадваха: беглата бележка в едно предание, че Паисий бил "висок, рус, жилав и изхъртен", а също "черната овца в манастирското братство", както и фактът за житейския избор, който младият Петър – светското име на монаха – е направил: единият му брат е бил известен търговец с кантора във Виена, а другият е игумен на Хилендарския манастир – и макар че силно го блазнела тогавашна Европа, Петър избрал да се замонаши. Защо?
Има ли нужда днес българското общество от личности като Паисий? Откривате ли такива сред съвременните творци и обществени деятели?
Казано е: всеки век има своето тъмно Средновековие. И всяко време има нужда от своя Паисий. Когато народът стане готов, онова, за което е готов, ще дойде и ще доведе своя герой.
С какво послание бихте искали да оставите читателите, след като затворят и последната страница на "Безмълвие"?
В книгата всеки търси онова, което му е нужно. Затова четем едни и същи романи, но запомняме от тях различни неща и ги разказваме по различен начин. Надявам се мъжете да видят в лицето на Паисий огледалния образ на своята мечта за себе си, а жените... Сигурна съм, че не една читателка би въздъхнала с томителен копнеж по този абсолютно съвременен герой и би завидяла на жените, които са го обичали.
Книгата ще бъде публикувана в навечерието на 24 май. Какво значение носи за вас този празник?
Двайсет и четвърти май е национален празник на българската душа. Празник – обединител на нацията, защото пред родния български език всички сме равни, ден – лъчезарен спомен от детството: с много слънце, цветя и песни, опазен от отровата на пандемии и политики!
Прочетете откъс от "Безмълвие" от Неда Антонова, която излиза излиза на 19 май от издателство "Хермес". >>>
