Благодарим на Петър Донкин за поредния текст, който ни изпрати! Ето как и ти можеш да се включиш като автор при нас.

Пепеляшка се ражда и расте в емоционално комфортна семейна среда, в която майката, носител на патриархални нравствени ценности, упражнява доминантно влияние върху психогенезиса на своето дете. Това влияние обуславя оформянето на солидни нравствено-ценностни фундаменти, върху които започва да се гради личността на детето. Този градивен процес е жестоко прекъснат от внезапния екзистенциален край на майката. Нейната физическа и най-вече нравствена смърт, инспирира драматични промени в психологическия статус на Пепеляшка.

Силно емоционално привързана към майка си, тя преживява раздялата с нея с остра фрустрационна реакция, имаща деструктивни последствия за психологическия баланс на нейната личност.

Психологическият статус на Пепеляшка допълнително се подлага на деструктивни въздействия и от страна на баща й, който след смъртта на съпругата си, започва да развива защитна реакция на отчуждение и изолация спрямо нея. Скоро бащата емоционално компенсира загубата на съпругата си, като се жени за втори път.

Ако Фройд беше разказал "Червената шапчица">>

Новата му съпруга е екзистенциален архетип на интелектуалната и нравствена елементарност в най-чист вид. Изявите на нейната елементарност протичат с агресивна прогресия, самоцелно насочена към доведената й дъщеря. В Пепеляшка мащехата първосигнално припознава образа на починалата съпруга, която тя ревниво възприема като все още жив макар и само виртуален съперник за сърцето на бащата. Така цялата репресивна сила на нейния синдром за женско съперничество се фокусира върху личността на доведената й дъщеря.