Преди време кръстих темата в един от броевете на "Жената днес” - "Сапунки.бг”, защото латиносериалите и ситкомите тип "Сексът и градът” отдавна оглавяват класациите за най-женска дрога. С едно изключение - романсите, които собственоръчно си скрояваме и за които всъщност авторките ни в този брой пишат.
Дръзко подозирам, че в безбрежното царство на житейските сапунки моето лично сапунено риалити би заслужило поне няколко награди "Еми”. При това съм едва на 69-ия епизод (нищо че и един още не е прожектиран). Има моменти, в които се чувствам като заслужила драматична актриса и – което си е просто възмутително! – това ми доставя невъобразимо удоволствие, равно на няколко швейцарски
шоколадови Алпи в комплект с други неприлични неща...
В рубриката ни "Все-още-ерген” на "Жената днес” обичайно задаваме на героите си въпроса: Ако можехте да живеете във филм, кой щеше да е той? Чудела съм се понякога какъв би бил моят отговор. Докато не гледах един филм. Той с нищо кой знае колко не блести – няма "Оскари”, нито касови холивудски звезди. Оригиналното му заглавие е "A Destiny of Her Own”, осакатено до "Съдба на куртизанка” (в този превод филмът се излъчи у нас).
Заглавието "A Destiny of Her Own” е реплика
на прочутото феминистко есе на Вирджиния Улф "A Room of One’s Own” ("Собствена стая”, 1929 г.), а филмът всъщност е обобщаващ разказ за съдбата на свободната по дух жена, независимо кога и къде е живяла тя: през 16-и век във Венеция, през в 5-и век пр.Хр. в Атина или в началото на 20-и век в Киото.
Защото куртизанката от Венеция (т.нар. cortigiana onesta), хетерата от Елада и гейшата от Япония си приличат като две капки вода – въпреки гигантските времеви и пространствени отстояния помежду им. Тя може да се казва Вероника Франко, Аспазия или Нитта Саюри, но отвътре е една и съща жена. Рядък вид самка, трудна за ловуване, чиято скъпа кожа би красила пода пред камината на всяка дневна. След като я одерете с удоволствие – със същото онова удоволствие, с което набедените за вещици куртизанки, са ги качвали на бесилките и кладите... Алитератите смятат, че
хетерата/куртизанката/гейшата извършва основно сексуални услуги
Слава богу, за алитератите, които не четат и не познават историята, правят филми като "Съдба на куртизанка” или "Мемоарите на една гейша”. Хетерата/куртизанката/гейшата е била притежателка на уникален, завиден женски статус в някогашния шовинистичен мъжки свят. Тя единствена сред посестримите си е разполагала с привилегията да има собствен доход, самостоятелност, професия, право на мнение. Само тя е била допускана като равна в най-святата обител на мъжете. Къде? На пиршествата, мислите си... Не. В библиотеките.
Най-образованите и ерудираните, най-интересните и остроумните, най-популярните и одумваните жени от миналото са именно тези жени. Във време, когато само мъжете имали професии, а жените били просто жени, единствено на куртизанките се позволявала идентичност. Днес смятаме диференциацията си и ясно заявената си самоличност за даденост. Но навремето под общия знаменател "куртизанки” са попадали всички привлекателни жени, упражняващи на практика интелектуални професии.
Вероника Франко от "A Destiny of Her Own"
e всъщност талантлива средновековна поетеса и писателка. Хетерата Аспазия е не само спътничка на Перикъл, но и философ, учителка на Сократ. И двете са ключови за времето си политички (виждате ли как тая дума няма женски род?!), понеже са "чужди тела”, пришълки, не са били овластени по силата на някакво родово или съпружеско право.
Рибарската дъщеря Саюри от "Мемоарите на една гейша” (Артър Голдман, 1997 г.) постига статута на артистка, владееща до съвършенство изкуството на развлечението и на разговора. В други географски ширини тя би била прочута певица, танцьорка, музикантка, дипломатка или дори разузнавачка...
Да, куртизанките единствени имали право да живеят без брак
и да се самоиздържат, да четат и творят, да пеят и пият, да обсъждат политиката и обществените дела наравно с мъжете управници, но и цената на свободата им също била прескъпа. Във времена на бедствия и епидемии точно техните кожи провесвали по площадите. Възхищението и стигмата винаги вървят ръка за ръка. А вещиците и черните котки били най-лесните мишени и изкупителни жертви.
И накрая, за секса. Не че сексът не е бил част от програмата, но сексът с този вид жена струва твърде скъпо – понякога царства и империи. Е колко са мъжете, готови да платят такава цена?
