На Гергьовден оставих жената и детето да спят в хижа Малка юрта (намира се в двора на х. Пионерска) и тръгнах към езерата. Игнорирах лифта и за час и десет минути стегнато ходене се качих до хижа Рилски езера (2135 м н.в.), където изпих набързо един чай. Времето бе облачно, но топло – бях по къс ръкав. Точно този следобед мълниите и дъждът си бяха харесали Витоша, така че продължих разходката, като се облякох добре, защото нагоре духаше леден вятър. Над хижата все още има доста сняг и на моменти обстановката наподобява късен февруари. Слънцето се появяваше от време на време, колкото да направя малко снимки.
Стигнах до онази поляна, където през лятото дъновистите се подреждат в концентрични кръгове, за да играят паневритмия. Цялата в сняг и с едно българско знаме, окачено на зимната маркировка. Щракнах една панорама с телефона и обратно.
По трасето срещнах предимно чужденци, явно дошли да видят емблематичните езера. Сред малкото българи имаше и едни профита, които бяха спали на палатки до водопад Скакавица.
Останалото е в снимките, част от които са направени в района на хижа Малка юрта.
