Никой нищо не е писал за този ден!
Затова аз си позволявам да го отбележа. Естествено, събитие № 1, което заслужава малко по-особено внимание, е идването ми на бял свят. За вас, големите, може би не, но за мен всичко беше грандиозно и очарователно ново – светлината, студеното, огромните хора, огромните очи, огромните ръце. И... възхитителната среща с водата – топла и гальовна.
После дойде ред на вълнуващата среща с мама отвън!
Досега я познавах само отвътре. Най-хубавото изживяване! Усетих познатия ритъм на голямото мамино сърце. Това ми беше достатъчно.
По някое време реших да опитам как съм с гласните струни и тембъра
Веднага ми запушиха устата. Помислих, че съм предизвикал възмущение. Но о, небеса! Вкусовите ми рецептори запяха. Усетих благословена струя амброзия – маминото мляко. Ако не знаете (щото и аз не знаех), в първите дни му викат коластра – елексира на живота. Уникални и безценни са качествата – хранителни, лечебни и вкусови, които притежава това върховно постижение на природата. Изпитах чувство на благодарност, тъй като се оказа, че съм преминал от "пъпно" към нормално хранене.
След като ми се изясни, че никой няма нищо против гласовите ми данни,
продължих упорито с упражненията за усъвършенстване на вокалната си техника. Въпреки вродената ми скромност, което неведнъж съм подчертавал,
очаквах да предизвикам възторзи и адмирации
За моя изненада констатирах, че няма такова нещо, тъй като всички бебчовци в залата практикуваха същото "белканто". Но за персонала тази музика явно беше ежедневие и като че ли всички бяха близо до досадата и безразличието.
Запазих надеждите
и вярата в бъдещите си успехи благодарение на... мама. Така още в първия ден от моя живот тя ми даде утеха и кураж, каквито никой друг не би могъл.
За следващи интересни, пропуснати в маминия дневник, но важни за мен събития, явления и случки, четете по-нататък.
Ваш Мишо :)
