Сигурно всяка от нас има своя гледна точка относно това кой да плати сметката в заведението. Моята е ясна – обичам да ме глезят с подаръци, изненади и големи кутии, пълни с хубави неща (кой всъщност не обича). Такова нещо никога не бих върнала и не бих отказала, но с плащането на сметките нещата не стоят така. Смятам, че съм достатъчно независима, за да успея сама да заплатя това, което съм консумирала. А ако моят любим е решил да ме поглези с нещо, то нека това не е точно сметката за изпитото кафе…

Сметките са нещо, което може винаги да бъде поделено между двамата, за разлика от споровете за дребни и незначителни неща – кой ще измие чиниите, кой ще изхвърли боклука... Съгласете се, че няма как ти да измиеш половината чинии, а той другата, или пък да изхвърлиш половината отпадъци, а за него да оставиш останалото. Или го правиш или не. Със сметката обаче не е така...

Аз предпочитам да се фокусираме върху малките, но ценни неща. Да поспорим за това кой обича другия повече, кой на какво е готов в името на любовта си към другия, да поспорим за това дали да се оженим на 12.12.2012, или тогава да се сгодим. Обичам всичките ни спорове да бъдат сладки и пропити с любов. А има ли любов повярвайте, това кой ще плати сметката остава най-незначителният въпрос, за който би ви хрумнало да заемате някаква позиция.

Иначе за това, че българинът няма самочувствие – вярно е, не взема достатъчно пари, за да накара своята дама да се почувства желана – и това е вярно. Ама, като се замислим всъщност, нали сме независими и обичаме всичко да правим сами? Та една сметка за едно кафе ли ще ни спъне да бъдем такива? А пък мъжете имат достатъчно възможности да ни докажат, че са истински мъже – сметката  никога не е била никакъв критерий за това!

Та мисълта ми беше, че когато малките неща ни радват, когато имаме любовта на любимия, когато захвърляме настрана пошлия въпрос „кой ще плати сметката?”, то когато излезем от заведението трябва дори да не помним кой се е заел със задачата да я плати…

И за накрая си извадих една мисъл на Аристотел Онасис, която много ми допада:

Ако ги нямаше жените, всички пари на света не биха означавали нищо!

Само бих я перифразирала така:

Ако ги нямаше жените, всички сметки на света не биха означавали нищо!