На днешния ден, преди 185 години се ражда Емили Елизабет Дикинсън. Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина. Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на поетичното й майсторство стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра – Лавиния, открива непубликуваните произведения. 

Стиховете на Дикинсън съдържат непривична пунктуация и главни букви. От първите преводи обаче е минало толкова време, а Емили се е настанила така трайно в сърцата и на нощните шкафчета на хората, които обичат поезия, че езикът от едно отдавна минало време вече не е бариера. Да се порадваме на красивите думи на поетесата с няколко нейни забележителни стихотворения.

 

От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева,
и една пчела,
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига,
то и мечтата стига.

***

Такова дребно нещо е да плачеш,
въздишка от гръдта за миг извира,
но от неща с такива измерения
все пак понякога човек умира.

***

Аз нямах време за омраза,
че Гробът — знам —
не е далече —
и твърде кратък е Животът
да свърша
със Враждата вечна.

И да Обичам нямах време,
но работа все пак е нужна
ден след ден —
затуй усилия да вложа в Любовта,
реших, че е достатъчно
за Мен.

***

Подаръци тъй дребни,
като например цвете или книга,
посяват на усмивки семената —
които разцъфтяват в тъмнината.