Емпатията не е просто нещо, което възпитаваме или придобиваме с житейския опит – съпричастността има и генетична определеност, твърдят учените. Проучване сред 46 000 души е установило, че гените имат отношение и към емпатията, както и че жените обикновено са по-съпричастни от мъжете.
Всички знаем, че емпатията играе важна роля в нашите взаимоотношения. Тя ни помага да разпознаваме емоциите на другите хора и да реагираме подходящо. Благодарение на нея лесно разбираме кога някой е разстроен и трябда да бъде утешен. Досега се смяташе, че умението да се поставиш на мястото на другия, основно се придобива и научава. Настоящото изследване е разглеждало каква е ролята на гените в тази ситуация.
Учените търсят разлики в гените, които биха могли да обяснят защо някои от нас са по-съпричастни от други. Така те установяват, че най-малко 10% от генетичните различия в гените влияят върху съпричастността. Естествено негенетичният фактор не бива да се подминава и подценява, но е важно да сме наясно, че генетиката играе роля и тук.
Те не са могли да намерят конкретни "емпатични гени", които да са пряко отговорни. Бъдещите изследвания ще се фокусират именно върху това да се намерят гените, които пряко влияят върху емпатията. За целта ще са необходими и повече участници в изследването, а тъй като това проучване е сред първите по рода си, ще е необходимо време и опити, за повече научна информация.
Затова според учените факторите на околната среда също не трябва да се подценяват. Съпричастността играе голяма роля в човешките отношения - от разговорите с близките, през работата с колегите, до партитата с непознатите. Да, емпатията може да има някакъв наследствен компонент от части, но не бива да пренебрегваме и външните фактори.
Пълните резултати от научното изследване са публикувани в списание "Translational Psychiatry".
