„Пет жени в еднакви рокли” е пиеса, която няма да ви занимава със сватбата и какво се случва по време на нея, а ще ви заведе направо в стаята на шаферките. Момичетата, които не са се срещали от години, набързо си спретват купон точно като в тийнейджърските години. За зрителите петте дами няма да спестят никаква информация от интимния си живот. В ролите на завърналите се в тийнейджърството актриси са Параскева Джукелова, Койна Русева, Ева Тепавичарова, София Бобчева и Симона Халачева.

Снимка: Атанас Кънчев

Премиерата на „Пет жени в еднакви рокли” е на 2 и 3 февруари на сцена „Сълза и смях” в Народния театър Иван Вазов. Пиесата е на американеца Алън Бойл, сценарист на сериалите по HBO „Два метра под земята” и „Истинска кръв”, както и на наградения с Оскар филм „Американски прелести”. Костюмите са на художничката Марина Додова, режисьор е Боил Банов, а сценичното пространство е поверено на Вячеслав Парапанов.

Единствената мъжка роля в спектакъла – на мъж, способен да разбие черупката и на най-голямата любовна скептичка, е поверена на Петър Попйорданов. Заобиколен от пет прекрасни жени, той, както по всичко личи, се чувства отлично в кожата на своя герой.

Блиц интервю с единствения мъж актьор в пиесата взе Емил Илиев:

Снимка: Атанас КънчевКога за последно беше на сватба и имаше ли шаферки?
Това беше преди около две години, на сватбата на моя приятел и колега от театъра Деян Ангелов. Вече не ми позволяват да ходя много по сватби... Имаше шаферки. Най-готината шаферка беше жената на Христо Мутафчиев. Ицо беше на представление и дойде малко по-късно. Ние седим около масата, а аз не мога да се сетя как се казва жената. Попитах един колега, той пък излезе глух. Тогава се обърнах към нея: „Мило, как Ицо се обръща най-добре към теб?”. А тя с един дрезгав и нисък глас, като моя, отвръща: „Ами той ми вика ...Ато”. „Какво?”, „Ами …Ато”. „Владо?” –  питам аз. „Не, …Ато!”. Не можах да я разбера и помолих келнера за една бележка, за да напише как я нарича Ицо. И тя написа – Злато.

 

Е как е в пиеса като тази да си единственият мъж, при това с пет шаферки?
Моят персонаж е един единствен и си е харесал едно конкретно лице. Случващото се между тях е малко в предистория и задкулисно. Това е ситуация между двама наживели се самотяри. Оттам идва и цялата комедия. Тя си мълчи като жена, а той говори всичко, което му е на устата. Мисля, че ще стане едно много смешно и леко трагикомично представление.

 

Къде се крие трагедията на тези смешни хора?
Всяка една от героините в пиесата има различна съдба. Едната е наркозависима, другата – с различна сексуална ориентация… Но нашата история е история любовна. Тя по никакъв начин не е „Ромео и Жулиета”, разбира се. Те се срещат и изведнъж, на тази сватба, той решава, че обича и иска да бъде с една от тях, а какво ще стане, никой не знае…