Преходът от динамичния ден, изпълнен с много нови изживявания за детето, към времето за сън, заслужава специално внимание от страна на родителите. След втората си година децата могат вечер да се сбогуват с родителите си и те знаят, че нощем ще са сами. Те очакват да намерят нещата на сутринта така, както са ги оставили. Когато родителите изградят и спазват ритуал на заспиване всяка вечер, който включва хигиена в тоалетната и банята, след това с прегръдка, целувка, с пожелание за приятни сънища, децата се научават да заспиват дори и без тях, сигурно и бързо.
Понякога детето посред нощ започва да вика изплашено родителите си,
като че ли е в паника от някакъв кошмар, но на сутринта то не помни нищо. Тогава то е имало нощен страх (pavor nocturnus). Нощният страх възниква от това, че детето остава само и не може да поддържа връзка с лицата, които се грижат за него през деня. То изживява лягането за сън като болезнено сбогуване.
Когато детето е във фаза на страх, иска ежедневно да бъде в леглото на родителите
По този начин се чувства постоянно защитено. Родителите могат да уверят детето, че тях ги има и през нощта, независимо, че са в друга стая. По време на нощния страх родителите могат да го вземат в своето легло, но с правото да го занесат в креватчето, когато заспи. На детето не трябва да му е прекалено удобно в съпружеското легло. То е само гост в него. Същевременно, трябва да се изтъкват предимствата на собственото му детско легло.
Преди заспиване не бива детето да лудува,
нито да бъде натоварено със силни дразнители – филми, предавания, дори други деца леко да се справят със същото. При нощни страхове трябва да се обърне внимание, дали детето неволно не е въвлечено в конфликти между родителите.
Понякога децата искат да са будни, за да предпазят родителите от скарване
Други деца не се успокояват и не заспиват от страх, че когато се събудят, родителите вече няма да са там и ще се върнат чак на следващата вечер или неизвестно кога.
В нощния страх детето изразява несъзнателно преживяванията, които не е могло да приключи през деня. Напр. скарване, което не е завършило със сдобряване. При по-големите деца проработва гузна съвест, а при по-малките, че ще бъдат отхвърлени от лицето, което се грижи за тях.
Нощният страх не е предвестник на тежки психически смущения при детето, но когато нощните страхови състояния продължат с месеци, детският психиатър д-р Дю Боа съветва, да се обмисли посещение при психотерапевт, има какво да се направи.
