Помислих си, че никак няма да й отива едно обикновено интервю. По-добре да е „сготвено” интервю – с аромат на канела и лют пипер, и между няколко танцови стъпки.
Откога се занимаваш с кулинария?
Баба ми беше сладкарка. Тя бъркаше някакви неща, които аз обикновено хапвах. Винаги вкъщи е било бхххххххх. Майка ми е супер домакиня. Не ходи с ролки на главата, но знае как да посрещне гости. Изобщо всичко е бжжжжжжжжж.
Чудя се как ще ги напиша после тези твои изрази…
Нищо – аз си говоря така, както се чувствам. Като ме хвана тийн възрастта, исках да избягам колкото се може по-далече от нашите. Реших да се запиша в Техникума по хранене в Банкя. Започнах да уча индивидуално и да се явявам на изпити, а междувременно работех. Първо правех закуски в големи хотели. По-късно се заех с по-сериозни неща – салати и други от същината на кухнята. Работех на няколко места едновременно, исках да видя повече неща, да усвоявам техники, да опознавам продуктите, да комбинирам.
Страст ли беше или задължение?
По-скоро шега. Малко на принципа залудо работи – залудо не стой! Тогава така съм го почувствала и до ден-днешен така го правя. Готвя за приятели, готвя вкъщи, готвя си в заведението. Когато не ми се готви – не готвя! Но заедно с това правя още хиляди други неща. Готино е. Сътворяваш нещо и можеш да го дадеш на някого, независимо дали на един, или на хиляди хора. И той да те зарадва с реакция или пък с нереакция.
Lord of The Chefs ли ти беше най-голямото кулинарно предизвикателство?
Не. Аз много дълго време съм работила в различни заведения. Предизвикателство са ми били работното време, извънредните часове, емоциите. Преминала съм през много неща и те са част от начина ми на живот.
Какво научи от предаването? Открадна ли си нещо?
Всичко. Като виждаш как се случват нещата, това те пали. Винаги има какво да научиш и стига да искаш и да търсиш, нещата сами ти се показват. Ще помня цял живот това, че съм била там, начина, по който съм стигнала там, готвенето, хората, които срещнах. Беше много яко! Има и неща, които не ми харесаха, но тях вече съм ги преглътнала. Вдъхновявам се, когато видя някой да готви добре. Не е важно дали приготвяш милфльой или Бьоф Строганов, а това да те кара да се чувстваш добре. Да твориш – това е думата. Ако трябва да избирам – пак ще го направя. Много ме е яд, че ме изгониха заради хляб. Не мога да го преживея.
Силвето се сеща за някаква кулинарната книга, която си е купила. Скача и бързо ми донася „Те готвят” от корицата на която Слави Тригонов и Иван Звездев размахват миксер и точилка. Разгръща я, и смеейки се се определя като женския вариант на Андрей Слабаков, затова че докато я снимам, пие бира и пуши. В книгата е намерила удостоверение на някакъв човек. Непознат. Смята да го открие по някакъв начин и да му върне документа, защото „Той сигурно си го търси”.
И мисълта и скача, и в действията си е подскачаща. Води при нас приятеля си Макс, който в момента не може да подскача, защото е със счупен крак. Като го гледам така, веднага ми изниква въпрос към Силвето:
Какви щуротии си правила?
Карам сноуборд. Качих баба си, която е на 75 години на сноуборд. От 3 години имам и уейкборд. Всяка година се пробвам с него, но ми се случват странно нещата. Първо пробвах на Казичене. Никой не ме беше упътил как стават нещата – покарах малко и паднах в блатото. После се опитах пак, но не ми се получи. Смея да кажа, че измислих техники как други хора да карат уейкборд, но моята дъска така си стои.
На светло или на тъмно?
Много мразя да трябва да избирам. Вярвам в това, че не съм способна да контролирам дали да е светло или тъмно, а просто участвам.
Не се прави, бе, питат те секс как правиш – контрира я Макс с усмивка.
Имаш собствен бар. Лесно ли е да го управляваш?
По-трудно е, отколкото си мислех. Имам бар Shano вече от 3 години. Тук са събрани няколко проекта в едно, които са осъществени в различна степен. Системата в България е такава, че постоянно лавираш с нещата, които ти се случват. Има ситуации, в които не ти е ясно защо нещата са така, но никой не ти казва. Просто има правила или забрани. Защо – никой не знае. Има хора, които идват в бара всеки ден, за тях винаги ще има храна. Но част от желанията ми са да насоча кухнята навън, под формата на кетъринг. Мисля малко да ремонтирам бара. Навила съм приятели да дойдат и да творят тук. Пък аз ще им въртя вкусни манджи.
Как реши такъв да е интериорът, менюто?
Всичко е случайно. В самото начало тук беше като аквариум. Преди имаше пиано, а отгоре – плазма. Просто потресаващо! Сега си имам стена с ръце – от всички от Lord of The Chefs. A когато Силвия е бегония (бел.ред. – избягала е някъде), мама спасява положението. Тя си има любими неща, които готви. Даже хората като я видят, и им се приискава да ядат точно от нейните манджи.
Да взема да направя нещо за ядене, а? Купила съм от пазара боровинки, малинки и разни други инки.
Чудесна идея, Силве! Докато се приготвяш, аз пък ще поснимам Шафран. Как ли да се казва кучето на една кулинарка?!
Всеки, който го види, казва, че е много миличък. След кратко време обаче се появява ситуацията – „Дай да ям!” Лигави хората и леко ги поръпва по краката – което значи дай да ям, или ще те изям тебе.
Преследвам Силвето със своите въпроси в кухнята. На котлона е сложила да се вари ориз за основното ястие, а върху плота е подредила яйца, захар, сирена и плодове за десерта.
Докато готвиш, пускаш ли си музика, баеш ли му на яденето, някакви заклинания правиш ли?
Ами, тя музиката постоянно си звучи при мен. В моя бар се чувствам свободна – правя всичко, докато съм в кухнята, говоря по телефона, танцувам. Варила съм си телефона в разни сосове…(смее се) Дори и да имам някакви заклинания и да ги обясня, никой няма да ме разбере. Всеки си има личен почерк и трябва да си намери своето заклинание. И то не е само за готвенето. Дали ще си гладиш дрехите, ще се разхождаш навън, или ще харчиш пари, ще пиеш или каквото и да хванеш да работиш… няма значение. Сам трябва да го почувстваш. Няма да ти кажа, че е абра-кадабра, защото може да не проработи при теб.
Облизваш ли си пръстите?
Да (смее се). Особено вкъщи. Понякога много се ядосвам, защото, когато готвя, обичам да снимам. Но в момента, в който се сетя за фотоапарата, се оказва, че съм, цялата в брашно…
Сваля ориза от котлона и го поставя да се отцеди в метален конус. През това време се заема с десерта – чуква 3 яйца, отделя им жълтъците от белтъците и започва да разбива. Върху горещия котлон слага тиган с пресни боровинки и захар. В кухнята се разнася приятен аромат на карамел и плодове. Мммм, ще хапвам крем с маскарпоне и боровинки!
Кое е най-странното място, на което си готвила?
По палатки и на плажа. Никога не съм чувствала ограничения от моите приятели, че трябва да им готвя. Аз съм вегетарианка, но понякога са ми казвали „Направи ми скара” - и аз правя. Миналата година поживях на плажа по-дълго време. Беше интересно. Правих палачинки.
Твоите приятели живи да ги ожалиш – готвиш им по поръчка, каниш ги на гости да ядат…
(Смее се.) Като се съберем тук в бара и стоим до късно, все се намират някои да кажат „Гладни сме!”. Понеже най-често искат пица, се започва едно месене на тесто... Та и това не е лесна работа.
Коя е най-забавната храна?
Десертите. За салатите ти трябва въображение. В основните – внимание. Десертът е забавата. Готвещият човек сам открива различни неща за храните. Не може дълго време да готвиш и да не усетиш от какво се нуждае храната. Рано разбрах, че зеленият фасул обича домати и чесън. Но иначе нямам рецепти и не искам и да имам. Записвам някакви неща, но… това са по-скоро подсетки, ако случайно някой път нямам идея какво да правя.
Десертът вече е готов – декориран в стъклени чаши и поставен в хладилника, за да се охлади.
Към ориза пък прибавя нарязани сушени кайсии, които залива с уиски. Екзотично, нали?
Последно приготвя салатата – за да е свежа. Тук отново ме изненадва. Избрала е странна (поне за мен) комбинация – зелена салата с малини, тиквени семки и дресинг с мед.
Преди да седнем на вечеря, бързам да задам и последните си въпроси. После със сигурност ще искам да хапвам, не да питам.
Кое е любимото ти място в България?
Човек като го питат такова нещо, започват да му се блъскат в главата спомени къде и какво му се е случило и къде му е било най-добре. В България има много места, на които се чувствам на мястото си. С две ръце съм за смяната на обстановката, човек трябва да разнообразява. Ако искаш дори си лежи – просто си лежи на различни места.
Ако можеш да лежиш – лежи.
Ако можеш да крадеш – кради.
Ако можеш да се шляеш – шляй се.
Ако можеш да гониш мухите – гони ги.
Прави това, което те кара да се чувстваш добре.
Може човек никъде да не мърда и да му е все тая. И когато му е все тая и му е хубаво навсякъде – значи всички места са ти любими. Ей, така ми харесва на мене.
Яхаш ли метлата?
Да. Ако някой дойде и ме подразни с нещо, което не познавам. Яхам я, защото това е освобождаващо. И защото съм човек.
Макс допълва - И щото е старомодна вещица. Още е с метла, не с прахосмукачка с GPS.
Е, хайде стига вече въпроси. Да ядем, че такива вкуснотии ни чакат!
