"Пощальонът на дъжда" е най-новата поетична книга на Магдалена Абаджиева. Тя е езиковед в Института за български език, поет и майка на две деца.
Коя жена не обича да се сгуши под одеялото с хубава книга в ръка, докато навън вали дъжд? Един много интимен момент... Едно време само за теб, в което душата ти се слива с думите и откриваш себе си, излята в стих.
Поканихме Магдалена да отговори на няколко въпроса-асоциации по повод рождение ден на LadyZone. Възрастта е деликатен въпрос за повечето дами. Но и за нея, както за любовта и дъжда, винаги може да се говори и с много страст и топли думи.
Дъждът...
Дъждът е единствената материя, която идва от небето, и която можем да усетим със сетивата си. Книга с водни капки. Дрехата на въздуха. Цвете, чиито корени са в облаците.
Дъждът вали винаги надолу към земята, а отвежда погледите ни нагоре. Капките му са едновременно и под краката ни, и върху устните ни.
Дъждът е парадокс, защото едно от най-подвижните неща те кара да стоиш на едно място.
Дъждът вали винаги с единствената си възможна капка, а се разпръсква на безброй значения.
Възрастта...
Възрастта е с нас още от нашето раждане, но я осъзнаваме тогава, когато почувстваме идването на старостта. Старостта е пораснала възраст.
Възрастта бележи и тялото ни, и душите ни. Може би възрастта на тялото ни прави тъжни, но когато душата расте – това е щастие.
Любовта...
Като че ли човекът е измислил езика, за да може да опише любовта. Но и до ден-днешен за нея думите са слаби, а граматиката е несъвършена. Любовта е да не знаеш дори как се казваш. Да чуваш само едно име, но то да не е твоето.
Любовта е това, което предстои. Дори когато ни е посетила, се страхуваме да не я изгубим. А това какво е, ако не очакване, поглед напред.
Любовта е време, което тече по различен начин. Ако минутата, в която мислиш за другия, се събира трудно в шестдесет секунди – това е любов.
Любовта е най-големият егоист с ореол на светец.
Единствената ни възможност да се зарадваме на смъртта си, да се присмеем над смъртта си.
Дебютната стихосбирка на Магдалена Абаджиева е "Излекуваната забрава", през 2015 г. излиза и "Между две секунди". Редактор на втората и новата книга е поетът Николай Милчев.
Стихотворения от книгата „Пощальонът на дъжда” на Магдалена Абаджиева
БЕЗ НИЩО
Веднъж въздъхна върху рамото ми.
Оттогава
не чувствам кожата си до върха на пръстите.
От сънища се будя натежала.
А в стаята ми слабият ти дъжд припръсква
и ме пàри, каквото си въздъхнал.
Завивката ми от прозрачни кръпки е ушита,
защото
ти покриваш ме с отсъствие и капки.
Боли ме рамото. Не го усещам никак.
И колко хубаво е... Ами нека
от мен остане само тънък белег.
СЛАДКАРНИЦА
Часовникът ми ухае на теб...
На какво ли и на кръгли сладкиши...
На трохичка, потънала в мед.
На карамелено четиристишие.
ПОЧЕРК
Ако не бяха само капки,
щях да си помисля,
че с водните си пръсти
си ми писал.
И щях да прочета дъжда.
ЖЪЛТО
Времето е минала любов.
Защото времето е минало, любов.
Дали е нямало и камъче,
което да подритне,
за да го чуем накъде върви?
Такова време...
Пътеката е тиха от листа,
с които аз ти украсявам дрехите.
И ти се радвам.
Колко си красив сред тази есен!
В такова време...
А времето е минало, любов.
И закъде е тръгнало без нас, кажи ми?
