Съребрената линия между Космоса и космите си има история. Петър Дънов казва, че космите на човешката глава са антени, чрез които човек влиза във връзка с Космоса, с висшия разум, възвишените души и духовния свят. Всяка дисхармония в мислите и чувствата се отразява върху космите. Демек, по космите ще се познаете. Времената се менят, космите оредяват, а връзката с Космоса се извършва директно от NASA Kennedy Space Center.
„Е, защо пък изобщо трябва да се пише за космите, дай нещо за гърдите, за тия по-едрите”, дава акъл синът ми четвъртокласник. Същият обаче зорко следи как от време на време и ахааа покарал някой косъм на снагата на майка му. А това причинява голям естетически дискомфорт на деликатната му натура. От другата страна на барикадата е баба ми. Тя е радикален кадър с ведро отношение към Космоса и космите.„Ми кво си ги заскубала тия пущини? Едно време краката ми бяха като гора, ама ергените пак търчаха подир мене!”, не може се начуди жената. Баба ми е причудлив образ. В 4-и клас й намерили въшки. Тя от срам повече не стъпила в училище. Отрязала си косата, скъсила си връзката с Космоса и се захванала със земни дела – плетене, шиене, доене на кози...
На село градските проблеми с космите са интригуващ авангардизъм с неокласически акцент. Убедена съм, че на съседа отсреща му е през оная работа дали жена му е полирана като муранско стъкло, или е деликатно разрошена по краката. И не само там. Той самият е мой набор, 38-годишен, и откак го помня, винаги е с гъст мустак. Натурализмът е в кръвта му, както се казва.
Градската легенда за космите издига в култ липсата им. По улиците тътрят обезкосмените си тела и лица милиони запотени граждани. Те разбират от естетика и козметика. И се вторачват със зъл поглед във всяко новопокарало косъмче, което удря в земята техния нестихващ стремеж към съвършенство. Странно как тук историята за Космоса и космите е на косъм от своя финал. Какъв висш разум, като сме си изтръгнали антените, струните и жиците за връзка с онзи, духовния свят.
Това, разбира се, е само едно от многото възможни тълкувания на проблема. По темата има безчет научни разработки, художествени произведения и музикални творби. Преди години рапбандата „Гумени глави”, или по-точно Мишо Шамара и Вальо Кита, сътвори хита „Трета вежда”. Текст – съкрушителен, послание – историческо.
Имаш трета вежда (под носа),
много си космата ти (навсякъде).
Обръсни си краката (целите, целите),
или кола-маска (и пак навсякъде).
Имаш трета вежда под носа,
това си е така,
ти да не си внучка на Петко Войвода?
Не знаем коя е лирическата героиня, дала живот на този космат хитов сюжет. Истината е, че след като го чух за първи път, веднага взех мерки и потуших всяка прилика с визията на Капитан Петко. А веднъж почнеш ли, спиране няма. Ако началото е махането на „третата вежда”, а средата - бразилска епилация, краят може да настъпи с премахването на истинските вежди. Една моя приятелка настоява за този ефект. Веждите й пречат много, оскубва ги докрай, а после си чертае с молив каквито вежди поиска. Романтично заоблени, отвесно строги, лирични, трагични и т.н, в зависимост от случая. Нереализираната художничка в нея си отмъщава на природата и й помага с артистични похвати.
Нека бъдем толерантни европейци, но ако внимателно разгледаме плажуващите на нашето Черноморие лелки от Германия, Чехия и Полша, ще попаднем на буйни руси гъсталаци и високо самочувствие. Навярно по тия западни ширини дамите имат други проблеми, дето и Дженифър Лопес със самобръсначката не може да реши. За нашенките вече споменахме, те махат всичко, което е причина за високо напрежение. Но нищо не може да се сравни с гол като охлюв як български юнак в полукъси панталонки, преметнал малка чантичка през рамо и плющящ по джапанки из центъра на София. Тази гледка е спираща дъха културна забележителност, признак на висша връзка с Космоса и дълготрайно помръкване на желанието за близост с този пол. „Абе, ей, ти мъж ли си, пичохондрия ли си?”, питам се аз наум. Защото напоследък забелязвам и друга тенденция. Влизаш в заведение и виждаш рязкото отборно разграничаване на мъже и жени. При по-внимателно наблюдение ти става ясно, че тези дружинки са наясно с принадлежността си. За пръв път така очебийно забелязвам истинска берлинска гей-стена между силната и нежната половина. И силната вече е кахърно нежна, а нежната дъвче тютюн и раздава шамари, придружени с псувни. Ако това тотално възхваляване и възхищение към собствения пол се засили, идват интересни времена, от които космите ще ни настръхнат. Ако все още ги има, разбира се. Защото те са част от естествената ни природа, която ние малтретираме с изключително старание. В тия объркани времена и игри на полове, култът към тялото надменно си проправя път към „висшето общество”. И сваляш косми, слагаш силикони, изписваш вежди, надуваш джуки, топиш лой и се лее пот. Пот в името на съзерцателния, сърцераздирателен и свръхкритичен поглед, вперил се в теб от огледалото. А то често е иронично криво.
