Да играеш на Световно първенство е мечта за всеки футболист. Да стигнеш до Мондиала е върхът на една кариера, а когато това се случи в две поколения на едно семейство, историята се превръща в нещо много повече от спортна статистика. Световното първенство пази десетки такива семейни истории – за бащи и синове, които са носили националната фланелка на най-голямата футболна сцена.

Днес те са повече от 30 двойки, а всяко следващо първенство добавя нови имена към историята. 

Норвегия - когато историята се повтаря след 32 години

Един от най-впечатляващите моменти на Световното първенство през 2026 година е свързан с националния отбор на Норвегия. В състава на скандинавците попаднаха трима футболисти, чиито бащи също участват на Мондиала през 1994 година в САЩ.

Сред тях естествено е голямата звезда Арлинг Холанд. Неговият баща Алф-Инге Холанд беше част от норвежкия национален отбор на Световното първенство през 1994 г., а повече от три десетилетия по-късно синът му води атаката на Норвегия.

До него са Кристиан Торствед и Александър Сьорлот - прсъответно синове на легендарния вратар Ерик Торствед и нападателя Горан Сьорлот, които също защитават цветовете на Норвегия на Мондиала в САЩ през 1994 г.

Любопитното е, че тогава Норвегия отпада още в груповата фаза, макар да завършва с равен брой точки с останалите три отбора в групата – един от най-заплетените сценарии в историята на турнира. През 2026 г. новото поколение има шанс да напише далеч по-успешна глава за норвежкия футбол.

Семействата, в които футболът е наследство

Историята на Световните първенства познава много повече от един или два подобни примера. Някои фамилии са се превърнали в истински символ на футболното първенство.

Малдини

Сред най-великите семейни истории в историята на Мондиала безспорно е тази на Малдини.

Чезаре Малдини играе за Италия на Мондиала през 1962 година, а синът му Паоло Малдини се превръща в една от най-големите легенди в историята на футбола. Той участва на четири световни първенства– през 1990, 1994, 1998 и 2002 г. и държи дълги години рекорда за най-много мачове за Италия.

Форлан 

Пабло Форлан играе за Уругвай през 1966 година, а десетилетия по-късно синът му Диего Форлан се превръща в една от звездите на Мондиал 2010, когато печели "Златната топка" за най-добър футболист на турнира.

Шмайхел

Петер Шмайхел остава един от най-великите вратари в историята на Дания. Синът му Каспер също достига Световното първенство и пази на Мондиалите през 2018 и 2022 година.

Снимка: chatGPT

Тюрам

Лилиан Тюрам е част от златното поколение на Франция, което печели световната титла през 1998 година. Синът му Маркус Тюрам достига финала на Мондиал 2022 с Франция, доказвайки, че талантът може да се предава през поколенията.

Рейна

Клаудио Рейна участва на цели четири световни първенства за САЩ, а синът му Джовани Рейна дебютира на Мондиал 2022 и вече е едно от лицата на новото поколение американски футбол. 

Клуйверт

Патрик играе за Нидерландия на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където отбелязва два гола – срещу Аржентина на четвъртфиналите и срещу Бразилия на полуфиналите. 28 години по-късно синът му Джъстин продължава семейната история на Мондиал 2026.

Снимка: Instagram

Симеоне

Диего Симеоне е една от големите фигури на аржентинския футбол – участва на три световни първенства (1994, 1998 и 2002 г.) и е капитан на отбора на Мондиал 1998. Повече от 20 години по-късно синът му Джулионо продължава семейната традиция и достига до най-голямата футболна сцена с Аржентина.

Пас

Пабло Пас е част от аржентинския състав на Световното първенство през 1998 г., а години по-късно синът му Нико получава своя шанс да представя страната на Мондиал 2026. Роден в Испания, докато баща му играе в Европа, Нико избира аржентинската фланелка и продължава футболната история на фамилията.

Зидан

Зинедин Зидан е легенда на световния футбол - лидерът на Франция при спечелването на първата световна титла на страната през 1998 г. Синът му Лука поема по собствен път и на Мондиал 2026 представя Алжир като вратар, свързвайки две футболни култури и едно голямо име.

Първата семейна връзка в историята на Мондиала

Първите баща и син, които участват на Световно първенство, са мексиканците Луис и Марио Перес.

Луис Перес играе на първия Мондиал в историята - през 1930 г. в Уругвай. Двадесет години по-късно синът му Марио представя Мексико на Световното първенство през 1950 г. Оттогава списъкът на футболните семейства продължава да расте.

Испания също има няколко известни фамилии. Сред тях са Мигел Анхел Алонсо и Шаби Алонсо, както и Мигел Рейна и Пепе Рейна.

Снимка: Getty Images

Още по-интересен е случаят с Мазиньо и Тиаго. Бразилецът Мазиньо печели световната титла с Бразилия през 1994 година, а синът му Тиаго избира да представлява Испания и играе на Мондиал 2018. Така една футболна история преминава през две държави и две поколения.

Двойки бащи и синове от всички краища на света

Списъкът с наследници, достигнали Световното първенство след бащите си, обхваща почти всички футболни континенти:

  • Марти Вантолра и Хосе Вантолра (Испания и Мексико) - Марти играе за Испания през 1934 г., а синът му Хосе участва за Мексико на Мондиал 1970
  • Домингос да Гия и Адeмир да Гия (Бразилия)
  • Роже Рио и Патрис Рио (Франция)
  • Николае Лупеску и Йоан Лупеску (Румъния)
  • Мануел Санчис и Маноло Санчис (Испания)
  • Рой Андерсон и Патрик Андерсон (Швеция) - първата от две шведски семейни истории около фамилия Андерсон
  • Жан Джоркаеф и Юри Джоркаеф (Франция)
  • Ян Верхайен и Герт Верхайен (Белгия)
  • Рой Андерсон и Даниел Андерсон (Швеция) - вторият син на шведския защитник Рой Андерсон също стига до Мондиал
  • Ча Бум-Кун и Ча Ду-ри (Република Корея) - една от най-популярните азиатски футболни династии
  • Хулио Монтеро Кастийо и Паоло Монтеро (Уругвай)
  • Андерс Линдерот и Тобиас Линдерот (Швеция)
  • Влоджимеж Смоларек и Еби Смоларек (Полша)
  • Хавиер Ернандес-старши и Хавиер Ернандес-младши - Чичарито (Мексико)
  • Ян Козак и Ян Козак-младши (Чехословакия и Словакия)
  • Владимир Вайс и Владимир Вайс-младши (Чехословакия и Словакия)
  • Дани Блинд и Дейли Блинд (Нидерландия)
  • Александър Гимараеш и Селсо Борхес (Коста Рика)