Изминалата пандемия се отрази и на предпочитанията на кандидат-студентите в чужбина за избор на специалност. Към момента притесненията за възможно ново затваряне са сведени до минимум, защото университетите са напълно подготвени за всякакви сценарии.

„Компютърни науки, Биомедицина, Диетология и Психология стават все по-предпочитани, защото се усеща техният потенциал за реализация след кризата, предизвикана от Covid-19“, разказва Таня Тодорова, експерт в консултантска агенция Едланта.

“Наблюдаваме по-голям интерес и към по-специфичните IT специалности като например Изкуствен интелект. От няколко години специалността се предлага и като бакалавърска програма и определено има интерес към нея, както и към Data Science и Business Аnalytics”, допълва тя.

Снимка: iStock

Инженерните специалности също представляват интерес за кандидат-студентите, особено строителното инженерство и архитектурата, които традиционно предлагат добра реализация. Интересна тенденция е, че младите хора се насочват все повече и към специалности с фокус опазване на околната среда.

По отношение на предпочитаните дестинации се наблюдават и нови тенденции. Традиционно популярните Германия и Австрия стават все по-желани.

“Причината е, че университетите в тези немскоговорящи страни вложиха доста усилия, за да създадат програми на английски език, както за бакалаври, така и за магистри. Освен това обучението там е финансово достъпно. Но те винаги са били популярни, защото предлагат подготовка на високо академично ниво.

Друга популярна дестинация е Нидерландия. Там обаче засега има проблем с настаняването, но холандците работят активно за решаването му. В Нидерландия има доста университети на световно ниво. Но след Брекзит, поради големия наплив на кандидати от ЕС, тези университети започнаха да повишават критериите си за прием и да стават все по-взискателни”, добавя Тодорова.

 

Любопитно е, че към момента Белгия се очертава като алтернатива на Нидерландия. Страните са близки в много отношения, а и напоследък, за да привлекат чуждестранни студенти, белгийските университети ускориха внедряването на програми на английски език. Учебните такси са по-ниски от тези в Нидерландия, а и засега няма проблем с настаняването на студентите.

“Друга нова и интересна дестинация е Финландия, която си извоюва заслужено водеща позиция в сферата на съвременните образователни практики. Желаещите да учат в Италия се насочват все по-често към държавните университети. Япония също става все по-привлекателна, не само с уникалната си природа, културни традиции и високи технологии, а и защото страната вече предлага отлични програми изцяло на английски език” – уточнява експертът.

Въпреки че началото на академичната година все още е далеч, от консултантската агенция са категорични, че университетите в западна Европа са напълно готови да посрещнат новите студенти. В годините на пандемия университетите разработиха и усъвършенстваха разнообразни платформи, чрез които улесниха процеса на комуникация със студентите си. Така че, ако се наложи отново затваряне, най-вероятно формата на обучение ще бъде хибридна.

Според Таня Тодорова, по време на пандемията не се е наблюдавал съществен отлив на желаещи да учат в чужбина. Сега, обаче, родителите и самите кандидати са много по-спокойни и приемат образованието в чужбина като достъпна реалност. Дори има желаещи и за нови и „екзотични“ дестинации.

  • От село Орешене до Харвард - българската учителка, която не просто учи децата
  • Четящо дете в ерата на смартфоните – мисия възможна
  • Познайте кои са тези български звезди като първокласници
  • Как децата на известните тръгнаха на училище
  • Топ 5 съвета за плавен преход към работа след ваканцията
  • Първолаче - внучката на Катето Евро е облечена в народна носия за 15 септември
  • Ивелина Пиралкова, учител: Винаги чета, вместо да седя на телефона
  • 13 неща, които искам детето ми да знае, когато тръгва на училище
  • Кажете тези неща на ученика днес, за да стане достоен човек утре!
  • Как да контролираме достъпа на детето до таблет?