Капанците са българска етнографска група, която живее предимно в Североизточна България. Илка Дечева, която винаги е пазила традициите и обичаите от забравата, ни позволява да се докоснем до магията на една капанска сватба. Тя е събрала информация за обичаите и обредите от своята майка.
Важните фигури в сватбата
Обредните лица в сватбата са: булката и зетят, кръстникът и кръстницата, заложник, родителите на младоженците, девери и зълви. Фигурата на кръстника е от изключително значение на сватбата. Кръстничеството се предава по наследство и кръстникът със съпругата си поема ролята на кум. Ръководител на сватбата, макар и да е подчинен на кръстника и да изпълнява желанията му, е заложникът. Той е близък роднина на младоженеца, като е задължително да е женен, за да има опит, който да предаде. На заложника се слага зелен венец от чемшир с нанизи от зрял бял боб и суха червена чушка.
Изборът на съпруг или съпруга
Момите са се женили на възраст от 14 до 20 години, а момците - обикновено след военната си служба, от 18 до 25 години. Основно сватбите са се правели през зимата, след като приключи селскостопанската работа. Изборът на съпруг или съпруга се е извършвал от родителите или роднините. Съпрузите се избирали по възраст и социална група. Гледало се е и да са с еднакво имуществено състояние. Например по-беден момък можел да вземе по-богата мома, но тогава момата е или стара, или грозна. По-бедната мома влияела със своите качества на избора - трябва да бъде много работна и красива. Младите общували по седенки и хора. Те са се срещали на кладенците и в полето, познавали са се лично и са знаели всичко един за друг и за семействата си. Краденето на моми и приставането не са били изключения – така влюбените встъпвали в брак и против волята на едно от семействата. Когато момата е избрана от семейството на момъка, в нейния дом се пращали женийле (сватовници). Те са близки роднини на младоженеца, с които отивал и самият той. Родителите на момата могат да откажат да дадат дъщеря си, ако не харесат момъка. При съгласие пък съобщавали на девойката за гостуването и искали и нейното съгласие. Тя поднасяла ракия и дарявала гостите с пешкири. След тази среща тя вече е дадена, но още не е сгодена.
Годежът и даровете
Годежът се правел една или две седмици преди сватбата.Тук присъствали повече роднини и от двете страни. Показвал се дарът на момата: калчищени черги, ризи, пешкири, месали, тъкани торби, възглавници. Всичко се поставяло на голям куп. Най-отгоре майката на момата поставяла ябълка със забита паричка. През това време свекървата държала босилкова китка със запалена свещичка. Тя завързвала на шията на бъдещата си невяста наниз жълтици, а зетят поставял на китките и гривни – ентешии.
На годежа се канели музиканти, най-често гъдулари. Играели се хора и се пеели песни.
Между годежа и сватбата годениците ходели заедно на седенки и хора, но винаги придружавани от техни близки. Макар че периодът е кратък, се е случвало и да се развали годеж.
Калесването
Поканата за сватбата по капански се нарича калесване. Първи се канел кръстникът. Той се калесвал лично от момъка, който носел бъклица с вино, питка и кокошка със себе си. Ако сватбата ще е в неделя, това най-често се случвало в четвъртък. Към бъклицата на младоженеца имало китка и пешкир, завързани с червен конец. Калесването на всички останалите гости ставало на другия ден от специално определени лица – калесници. Двете семейства канели отделно своите роднини и приятели.
Обреди около самата сватба
В момината къща, момите (заселки) първо пресявали брашно през три сита, разположени едно над друго. От пресятото брашно се изпичал кравая за кръстника и останалите хлябове. Докато втасвало тестото, заселките правели венци и китки - за кръстника, кръстницата и заложника . Същите действия се извършват и в дома на младоженеца, но там не се приготвял кравай за кръстника. Всичко това било придружено от веселие и много песни.
Същинската сватба била в неделя
Роднините идвали рано и носели пита, вино или ракия и жива кокошка. В къщата на девойката се подготвял окончателно нейният дар. От къщата на младоженеца , с танци и песни, тръгвали група роднини. Танцьорите се наричали уенджии. Те най-често са приятели на младоженеца. Роднините на младоженеца, заедно с уенджиите, отивали да вземат кръстника. Той ги посрещал и хранел, след което тръгвали всички заедно. След това от момковата към момината къща тръгвал заложникът със съпругата си. Той носел кожухче, кундури и огледало за булката. За да влезне в къщата на бъдещата булка, той се „откупвал” с дребни пари. После подавал на младоженката обувките и държал кожухчето, докато тя го облече. Връзвали на бъклицата му пешкир, поставяли му чемширения венец и торбичката с праз и му подавали петела, който задължително се „откупвал”.
Забулване на булката
Сватбата вече е тръгнала от зетя. Свекървата е вързала кърпа на конете, които ще теглят колата на младоженците и на бъклиците на уенджиите, които са получили и чемширени венци. В момината къща зетят и кръстника плащат „откуп”, за да ги пуснат да влязат. Кръстницата пребулвала булката по следния начин: тя мятала три пъти булото отдясно наляво върху главата на булката и на третия път го премятала и го поставяла на главата й. Заложникът извеждал младоженците с кърпа, като той държал единия й край, а младоженците другия. Вече на открито булката ръсела от котлето с босилкова китка сватбарите.
Пътят към черквата
До черквата младоженците се возели с колата, теглена от два коня. Младите седели върху суврената възглавница, на която ще спят и през първата си брачна нощ. Тя символизирала обич и уважение. По пътя към черквата не се минавало по същия път, по който сватбата е дошла – избирали се други улици.
Сватбената гощавка в дома на младоженеца
Гощавката била в къщата на зетя. На трапезата присъствали яхния, боб, зеле и за десерт – бял булгур, полят с маджун. Белият булгур се използвал основно за десерти, тъй като спестявал време на домакините. Той се приготвя от мляна царевица и наподобява грис. Маджунът е подобен на съвременния топинг. Той се прави от захарна тръстика или цвекло. Кръстниците сядали на почетно място и по време на цялата гощавка правели „каър” – искат ястия или предмети, но желанието им е под формата на гатанки. Срам е за домашните, ако не отгатнат желанията на кръстника. Веселието продължавало до късно, а често се пренасяло и в дома на кръстника.
