Лучия Таскова е магистър психолог. Има специализация по детско-юношеска психология. Специалист е по ранно детско развитие и семеен консултант. Има над 10-годишна практика като психолог, част от която в чужбина. Управител е на Консултативно-терапевтичен център „Веселата къща“. Организира ежеседмични групи за взаимопомощ на родители, където всеки може да получи обратна връзка от другите родители, не само от специалист.
Лучия Таскова ще бъде лектор на „Форум бременност и детско здраве“ в Пловдив на 6 октомври от 10 часа в зала „България“ на Международния панаир. Това е най-престижното специализирано събитие в областта на майчиното и детско здраве, което тази година отбеляза десетото си юбилейно издание и ще се проведе за трета поредна година в Пловдив.
Г-жо Таскова, кризите, в които изпадат децата, са различни в зависимост от възрастта и етапа от развитието им. Бихте ли очертали най-честите кризи в отделните етапи от емоционалното развитие на детето?
Кризите, ако говорим от гледна точка на психологията, са спътник на човека през целия му живот и това е нормално явление. Кризата е промяна. Има характерни промени в житейски план на всеки човек, които се проявяват в конкретен възрастов период. Затова може да срещнете определението „възрастови кризи“.
Очертават се няколко етапа от психосоциалното развитие на детето като началото е още при раждането.
Първият кризисен период е в периода от раждането до около 15-18-месечна възраст. Това е периодът, в който бебето изгражда базисно доверие към обкръжаващия свят. Дали това ще се случи зависи от това дали са задоволени физиологичните му потребности. Разбира се, излишно е да споменавам, че основната роля е на родителите и най-вече от майката, тъй като тя прекарва най-много време с бебето.
Основната физиологична потребност на бебето в тази възраст е храненето и тази потребност се характеризира с два възможни изхода – доверие или недоверие. Ако детето не получава адекватни грижи, то развива недоверие към хората. Ако е отглеждано в адекватна и здравословна семейна среда, обгрижвано е и потребностите са задоволени, то преодолява кризата на този етап и се научава, че може да се доверява на другите.
Вторият етап от психосоциалното развитие на детето се определя като „автономия срещу съмнение и срам“. Той обхваща ранното детство, яслената възраст до 3 години. Акцентът в този възрастов период е овладяването на тазовите резервоари. Детето се приучава към гърне. Именно в този период детето се учи на самоконтрол и регулация. В този период децата изграждат самочувствие. Докато в първия етап се изгражда доверие или недоверие към обкръжението, то тук се развива доверие или недоверие в себе си и собствените възможности за регулация.
Третият етап обхваща предучилищната възраст – от 3 до 6 години. В този период се изгражда Аз-образът. Тук някъде се ражда и личността. Детето изгражда отношение към себе си, а това се случва на база оценката на другите. В този период детето изгражда социални отношения, различни от тези в семейния кръг. В този етап от развитието най-важните неща са играта, отношенията с другите, изследването и опознаването на средата. Основният акцент е свързан с противоборството „инициатива срещу вина“. Именно чрез осъществяване на идеите в игрите децата изграждат чувството за поемане на инициативност и смелост да преследват целите си.
Четвъртият етап акцентира върху началото на училищната възраст и обхваща периода между 6 и 11 години. Тук кризата протича в една нова среда – училището. Поставя се акцент върху кризата за „трудолюбие срещу малоценност“. Според Ерик Ериксон това е най-важният етап за изграждане на самочувствие и вяра в собствените способности. Детето се учи да „работи“ чрез ученето на уроците, учи се, че има задължения за изпълнение и това е подготовка за изпълнение на бъдещите социални задачи. Тук от решаващо значение за преодоляването на кризата е не само изпълнението на задачите, но и приятелският кръг на детето и мястото, което то заема в училищния социум.
Петият етап – „идентичност срещу дифузия“ обхваща периода на пубертета и юношеството. Това е периодът, в който се формира стабилно чувство на идентичност на база на предишния опит. Юношите имат свои интереси, приятели, сами определят своята среда и мястото си в нея, участват в различни занимания. Тяхната неопитност често води до объркване и несигурност, затова в този период имат нужда от подкрепа и доверие.
Какви съвети бихте дали на родителите, за да се справят с тези кризи?
В основата на справянето с кризите е общуването! Бих нарекла кризата преминаване от един етап в живота към друг. Кризата е преход и в детска възраст проявленията са най-забележими и значими. Във всеки етап от развитието си ние имаме нужда не само от вяра в себе си, но и от любов, подкрепа и вяра от околните. Ако родителите подхождат с любов и разбиране към децата си, те ще спомогнат за по-лесното преминаване през преломния момент и навлизане в следващия етап на развитие.
Отделяйте нужното време на децата си! Прочете им приказка, вместо да гледате сериали. Поставяйте ясни граници и правила, но от време на време си позволявайте да се отклонявате, стига да не е прекалено и да не е уронващо авторитета на някой от родителите. Най-ценните уроци детето научава от родителите. Звучи тривиално, но личният пример наистина е най-важен. Децата са огледало на родителите си. Говорете с децата си и обсъждайте случки, ситуации, чувства...
Развитието на детето се осъществява координирано със социалния кръг – родители, близки, институции, общество. Всички следват естествения ход на нещата. Етапите на развитие са последователни. Те са обективни и тяхната последователност не може да бъде нарушена. Последователността на етапите при промяна действат адекватно само при подходяща среда, създадена от близките. Преминаването към всеки следващ етап зависи от готовността на детето да направи новата крачка.
Родителите трябва да подкрепят чувството за автономност на децата, но те самите трябва да имат чувство за достойнство и лична независимост. Трябва да се поощрява инициативността на детето. Нека му дадем право да сгреши и да се поучи от грешките си. Топлото отношение към децата е от изключителна важност. И тук не визирам само родителите и другите значими близки от семейния кръг на детето, а също и учителите и другите авторитети, уастващи в живота на детето.
Дистанцираността на близките носи своето негативно отражение върху детската психика. Дистанцираността е свързана с избягване на контакти, както и с непрекъснати усилия да се подсилва територията на интимността. Въпреки че се стараем да правим всичко за доброто на детето и грешките, които правим, обикновено не се съзнават, за съжаление ние, родителите често сериозно вредим на децата си.
Истеричните кризи, в които изпадат децата, когато се тръшкат например, израз на какво са и как да реагират родителите, когато детето изпадне в такова състояние на обществено място?
Обикновено, когато родителите чуят думата криза, си представят именно тези истерични кризи, от които всяка майка тръпки я побиват, а не по-горе споменатото етапно развитие на детето. Хубавото е, че тези истерични кризи са временно явление, не са константа за едно дете с нормално развитие. Този период не продължава дълго, въпреки че на нас майките ни се вижда цяла вечност. Самата аз, като майка на 4-годишно дете, съвсем наскоро се борих с този проблем. Всички вероятно са чували за „ужасните две“, бебешки пубертет и всякакви други наименования на този период. Това е етапът от развитие на детето, в което то започва да се осъзнава като отделна личност, да изгражда Аз-образ. Но все още детето е твърде концентрирано към себе си. Налице е изключителен егоцентризъм. На детето му е много трудно да види и да приеме друга гледна точка, различна от неговата. Трудно се примирява, че невинаги може да получи това, което желае. Поставят му се граници, а умението да ги спазва тепърва ще се овладява. Истеричната криза е проявата на несъгласие и непримиримост от страна на детето. Това е една спонтанна проява на неговата нужда от автономност.
Ако родителите започнат да отстъпват пред проявите на истерични изблици, в един момент това ще се превърне в открита форма на манипулация от страна на детето. Не отстъпвайте! Освен, ако не искате да си отгледате един малък манипулатор. Останете хладнокръвни. Ясно покажете на детето, че разбирате неговото недоволство, но не това е начинът да обсъдите нещата. Отстъпите ли веднъж, само може да засилите това поведение. На първо място запазете хладнокръвие. Знам, че е много трудно, особено, ако имате публика. Децата знаят, че сме по-манипулируеми пред публика. Когато детето е разстроено или кризата е в пика си, каквото и да кажем, то не ни чува. Трябва да изчакаме кризата да отмине и тогава да поговорим с детето. Обяснете на детето, че тези гневни състояния няма да доведат до нищо, освен до напрежение. Каквито и антикризисни техники да използваме като родители, нека се стремим да запазим достойнството на детето. На всяка майка понякога й „пада пердето“ и едва се сдържа да не ошамари отрочето, но това също няма да доведе до нищо добро.
Подкрепям тезата на д-р Фицхю Додсън, че на детето са му необходими цели 5 години, за да развие съзнанието си, да усвои общоприетите социални норми на поведение. Не го насилвайте и си дайте време. И търпение!
Кога можем да кажем, че едно емоционално състояние е криза?
Емоциите са израз на чувствата, които изпитваме. При децата понякога те връхлитат като вихрушка. Истеричната криза е емоционален израз на негативните чувства, които детето изпитва в този момент. Всяка негативна емоция като реакция може да бъде определена като криза. При децата интензивността е честа, но продължителността е малка.
Трябва ли да се тревожат родителите от тези кризи и кога е време да потърсят специалист?
Както казахме, кризата е нормално състояние от житейския път на всеки индивид. Много често родителите ме търсят за помощ именно по повод истеричните кризи на детето. Работата в тези случаи много често е със самите родители. Някъде в родителските стратегии има пробойна и нашата работа е да помогнем на родителите да изградят по-добри стратегии за справяне с проблемите. Ако тези състояния са твърде чести или твърде интензивни и родителите усещат, че нещо не е съвсем наред, редно е, за доброто на детето или дори само за собствено успокоение, да се обърнат към специалист. Ако при едно дете преобладават повече негативни чувства и емоции, също е добре да се потърси помощ от специалист.
