Висше изкуство е да даваме израз на емоциите си без да бъдем в тежест на някого. Мотивите за отношението към определен човек са ясни най-вече на нас самите, но понякога е нужно да споделим болката си с другите. За да облекчим душевната си болка е добре да си намерим събеседник, на когото имаме доверие. Ако можем да разкажем на някого за това, което ни се случва и да повторим този разказ на още някого, взривяващите ни емоции изстиват.
За по-затворените хора, за които този начин за разтоварване е неприемлив може да "поговорят” с листа хартия или таблета. Да пишат за преживяното без никакви съображения за стилистика и правопис. Важна е онази степен на откровеност, която едва ли е възможна, с който и да било събеседник.
Задържаните отрицателни емоции, като разочароване, обида, отхвърляне, загуба на бизък, могат да разболяват. Сдържаните хора, които скриват чувствата си от другите, са подложени на по-висок риск от инфарт, инсулт или депресия. Онези пък, които поглезени от съдбата могат да изливат преживяванията си върху околните, спасяват собственото си здраве, но това става пък за сметка на нервната и сърдечно-съдова система на хората от обкръжението им.
Не бива да се срамуваме от сълзите си. Макар да се казва, че със сълзи не може да се победи мъката, сълзите са целебна реакция за организма, която носи облекчение при всички случаи. Ако се срамуваме да плачем публично, не бива да се срамуваме когато сме сами. Психотерапевтите са категорични: ”Плачете колкото може повече и по-често, докато тази потребност не отмине”.
Друг начин да се освободите от отрицателните съсипващи емоции е да нарисувате това, което чувствате. Смело рисувайте за себе си в цветове. Няма кой да оценява достойнствата на вашата картина. Не анализирайте, това което виждате на рисунката. Постепенно ще установите, че цветовете, които ще използвате ще станат по-пъстри.
С помощта на тези начини човек може да се успокои, а надвисналият трагизъм да си отиде.
