Велислава Ножарова е име, познато в модните и арт среди. Тя е доказал се моден фотограф със собствен стил, изработва и уникални бижута, а последното й занимание е реновиране на каравани. Зрителите на предаването „Фермата” я видяха в едно от изданията му и като човек с оригинални хрумки, който учеше участниците как от нищо да направят нещо. А запознанството й там с волейболиста Владимир Николов се оказа знаково и провокира изявата й във вътрешния дизайн. Да радва хората не само с изкуството си, но и реално, прегръщайки идеята да бъде полезна и с благотворителност, също е кауза в живота й, за която тя работи. Креативната дама е и майка на две момичета, така че умело съчетава отговорността и таланта.

Снимка: Личен архив

Каква е ролята на морето в живота й, как щастливите случайности в живота и любопитството стават разпознаваем почерк за хората, които обичат красивото - вечно търсещата Велислава Ножарова споделя мислите си пред Ladyzone.bg.

Велислава, разкажете за началото и избора да се занимавате с изкуство.
Началото беше случайно, както повечето неща в моя живот. Един ден взех видеокамера и започнах да снимам себе си, публикувах във фото форум и хората започнаха да се радват на снимките ми.

Не сте ли завършила фотография?
Не съм завършила нищо от това, което работя. Завършила съм журналистика, което като цяло е далече от всичко, което правя в момента. Лека-полека снимах всякакви неща и ги публикувах във форуми. В началото дори нямах фотоапарат, снимах с камерата, което правеше още по-интересни нещата, защото си измислях всякакви техники, за да не си личи с какво правя снимките. Съпругът ми ме насърчаваше и беше до мен от самото начало, дори той ми намери първият фотоапарат, както и спираше навсякъде с колата, когато пътувахме, за да мога да снимам. Бил е с мен на снимки и след това, за да ми помага с каквото може и съответно да ме научи малко на логика (усмихва се, б. а.). Неговото мнение винаги е било мотивация за мен, за да ставам по-добра в годините, както и той да види, че усилията му, инвестирането на време в мен, не е било напразно и е имало смисъл.

Снимка: Личен архив

Със сигурност, тъй като сте един от успешните модни фотографи у нас.
С моята приятелка – гримьорката Силвия Стойчева започнах да правя снимки и Георги Неделчев, тогава главен редактор на „Плейбой”, ме откри - видя, че имам око и ме покани в списанието. Снимах различни момичета, които откривах, докато не стигнах до най-високото ниво – да снимам корици, да намирам момичета за конкурса на изданието. Николета ЛозановаЗлатка Райкова са мои открития... Доста работех като фотограф в екип със Силвия Стойчева и Теди Велинова и постигнах цели, които си бяха мои върхове. Обожавах черно-бялата фотография, която обаче не беше удачна за списания. Трябваше да се съобразявам с определени изисквания, а това беше мъчение за мен. Не съм очаквала, че вдъхновението ще ме „удари” в нещо друго... Но започнах да декорирам яйца по подобие на Фаберже (един от най-прочутите ювелири, б. а.) и като се тръгна в посоката на бижутата, та до ден-днешен.

Снимка: Личен архив



Може ли да се каже, че при изработването на бижута не подражавате на никого?
Аз имам много тежък синдром да бъда откривател, а не подражател (усмихва се, б. а.). И винаги във всичко, което съм правила, съм искала аз да открия нова техника – това ме мотивира! Мисля, че в повечето случаи съм се справила. Целият ми живот е бил подчинен на това да не е стандартно, каквото и да правя. В началото, като ходех да купувам материали, в магазините все ми казваха, че нещата, които избирам, са за друго. Но после се научиха, че аз нищо не използвам по предназначение.

Правилата не са за мен – бунтар съм! Това е вътре в мен, не е нещо, което правя, за да съм интересна. Следвам знаците на съдбата и правя това, от което съм вдъхновена.

Един ден Силвия, която много се занимава с котенца, ме попита дали искам да снимаме животинки и да помагаме благотворително. Тогава беше актуален сериалът „Под прикритие”, свързах се с Христо Мутафчиев и той беше първият, когото снимах за каузата, но така, както аз искам. Портретите са ми сила, виждам зад лицето, виждам душата. И когато Христо видя кадрите, каза: „Каймаканова, това ще бъде нещо по-голямо от едни котки!” (Смее се, б. а.)... Изпращаше при мен свои колеги, за да ги снимам и това беше моят достъп до артистите – среда, за която жадувах. Те бяха много по-различни като духовност, по-нестандартни и близки до мен. Освен това бях сама с апарата и с моите чувства и решения. След това продавахме на търг тези кадри, за да можем да съберем пари за кампанията „Да оставим следи”, която правихме 4 години. Аз живеех с нея, снимах това, което душата ми чувства и окото ми вижда.

Снимка: Личен архив

Актьорите са друго „тесто” и това е моето „тесто”, което можех да „замеся” по начина, по който аз ги виждах. Когато снимах Мариан Вълев, който не е стандартен човек, като си видя кадрите каза, че снимам кино. Такива думи ме вдъхновяват и карат да искам все повече от себе си. Търг, след търг с екипа успявахме да купим кувьози, и голямото ни постижение – първата детска линейка, която дарихме. Тогава патрон на каузата беше г-н Шарлопов, който успя да ме накара, да съчетая творческата работа с бизнеса, като ме насочи кои хора да снимам. Междувременно правих и бижута...

И дойде ред да реновирате и каравани...
Дори не си спомням как решихме с моя съпруг да си вземем каравана! И като влязох в нея и я видях, си казах, че не е моето. Но като се хванах с една приятелка и я преобразихме. Това беше началото на интериорния дизайн, но той явно някъде е бил в мен, както и фотографията. Пак не беше подчинен на правила и 3D макети. Познат, който се занимава с дърво, каза: „Как да обясним на хората, че няма компютър, който да може да обрисува твоя ум и да отрази мисленето ти?”. Аз правя всичко на момента, вкарвам много ръчна работа, много релефи...

Снимка: Личен архив

Отношението към морето ли ви накара да си вземете каравана?
Не (усмихва се, б. а.)! Всичко тръгна от отношението към творчество и дизайн и впоследствие стигна до отношението към морето. След като обнових караваната ни, беше първият ми досег с този вид почивка – на къмпинг. Но сега вече е любов, начин на живот, начин на изкарване на времето. В основата обаче са творчеството и дизайнът – да създам от нищо нещо. Обичам да видя нещо, което не е достатъчно красиво в моите очи и да го направя по-хубаво, според моите възгледи.

Може ли да се каже, че при вас зад морето стои творчеството?
Да! А и морето, и творчеството са свързани. Аз обичам морето, водна зодия съм – Риби, и водата е начин на живот за мен. Асцендентът ми е Скорпион, така че допълвам цялата картинка с още вода и амбицията, която получих от този знак, за да изклася в среда, в която не е лесна и трудно се пробива, особено когато нямаш тапия за това, което правиш. Аз съм горда, че правя неща, които не съм учила, а идват от душата и сърцето ми. За мен логиката е там някъде на финала, а всяка емоция е преди това. Хората, виждайки и харесвайки това, което правя, е достатъчна мотивация, за да продължа.

Снимка: Личен архив

Бяхте и във „Фермата” като наставник...
Да, влизах там всяка седмица и давах различни задачи, за да се правят красоти от неща, които не сме си представяли, че ще ни свършат работа в ежедневието. Там се запознах с волейболиста Владо Николов, който е видял потенциал в мен и ми възложи след това да направя от един апартамент - два. Той ми даде свобода и ми каза: „Направи така, че да бъдеш горда с резултата!”. Това беше невероятно предизвикателство пред мен, но успях да направя два изключителни апартамента. И хората, които имат очи, започнаха да виждат моя почерк, в това, което правя. 

Декорирах си и автомобила с дантела – над 3000 парченца отидоха и години беше атракция. Сега караваните са моят начин за дизайн, защото пространството е по-малко в тях и по-бързо се правят, но пък има лично участие – моите ръце са също там.

Колко каравани сте реновирала досега?
Не им знам бройката... Числата са нещо относително за мен, резултатът е важен и реакцията на хората, както и това да ми кажат: „Пак надскочи себе си!”. Щастлива съм, че с Теди Велинова, с която бях работила, отново ни събра животът. Знам, че тя е изключително работлива, креативна. Много сме различни – аз съм хаос, тя е подреденост, имаме си и нашите спорове, но заедно се вдъхновяваме и учим една от друга и това ми харесва. Правя си и бижута, снимам, ако се наложи – знам, че фотографията е в мен и един ден ще се върна към нея.

Снимка: Личен архив

Вие сте многофункционален творец!
„Мултифункционална брюнетка” ме нарече Павел Владимиров веднъж, което много ми хареса. Сега вече съм блондинка (смее се, б. а.)!

И майка...
Децата ми са момичета на 10 и на 3 години. Малката за малко щеше да се роди на къмпинга, на който е караваната ни в Гърция. Трябваше да се пазя повече тогава, бях на 45 години, но щурата ми глава... След това изчаках 40 дни и пак обратно на къмпинга – така че първите месеци са й минали къмпингарски. Дори и зимата сме ходили на къмпинга, когато голямата ми дъщеря не беше още ученичка. Седяхме си самички там и това ни харесваше.

Какво е морето за вас?
Морето е моето зарядно, там си „включвам” батерията, за да е на пълна мощ. Ако трябва да избирам между море и планина – морето е моето място заради свободата, която дава.

  • Касандра - гръцкият ръкав на младежите
  • Ивет Григорова: Обожавам „Дюни”! Това е любимото ми място от нашето Черноморие
  • 6 неща от морето, които изчезнаха и повече никога няма да видим
  • От „Топкапъ” до булевард „Истиклял” - история и шопинг в Истанбул
  • Ина Димитрова, инструктор по гмуркане: Морето е моят най-доверен изповедник и моят храм
  • Яна от морето: Иска ми се хората да се отнасят към Черноморието ни с по-голямо уважение
  • Топ места за снимки по Южното Черноморие
  • Снимки, от които да ахнеш! Фотографка улавя танца на слънцето и луната
  • Арх. Теодора Йорданова: Има хора, които нямат дом, но имат яхта и са далеч от лъскавия начин на живот
  • Есил Дюран: Морето е моето бяло платно, върху което рисувам живота си!