Рада Якова: Перфектното лице, тяло, дори и поведение, е нещо много скучно!

„Красотата на жената е във всички малки недостатъци” – казва художничката Рада Якова, която близо 10 години живее със семейството си в Нидерландия. Майка на две момчета и дъщеря на създателя на едноименното издателство "Дамян Яков", по своеобразен начин тя отбелязва всяко свое завръщане в родината. Този път представи изложбата си „Vitamin D” в столичната галерия „Аросита”. Светлина струи и от платната на авторката, завършила „Графичен дизайн и Реклама” в Академията за изящни изкуства във Виена. А неизменното присъствие на женското тяло в картините й, е начин да изрази емоциите и позициите си в обществото. Какви са те, както и представите й за красиво и грозно, Рада Якова споделя пред Ladyzone. 

Рада, имате изложба в момента, но и книгите са неизменна част от живота ви? 

Израснала съм с книгите и издателската дейност, поне това е усещането ми. Баща ми Дамян Яков създаде издателство след промените у нас. И оттогава аз и цялото семейство работим заедно. Продавала съм книги едва 8-9-годишна. Книгата е култ в семейството ни. Спомням си последният път, когато пътувах от Хага до Маастрихт, бях си купила страхотна книга, която се оказа много дебела. Съпругът ми ме съжали, защото ще ми тежи и ми я даде веднага в електронен вариант и четец. Гледах го учудено - аз с нетърпение чакам да седна във влака и да разгръщам страниците й. За мен обаче да разгръщам страниците на една книга е огромно удоволствие и не искам то да ми бъде отнето.

Но сте художник...

Да, учила съм художествена гимназия в София и заминах за Виена, където следвах „Графичен дизайн и реклама”. Професор Люрцер се оказа толкова известен, че като кажех, че уча при него, цял свят в рекламната сфера реагираха, познаваха го. А и рекламата откри пред мен един нов свят. Академията за изящни изкуства във Виена е формирала голяма част от мисленето ми.

Няма нищо страшно да влезеш в галерия

Изкуството има достъпна цена в лицето на съвременните творци, смята Велизара Иванова, един от най-големите инфлуенсъри в тази област

Любовта ли ви отведе в Хага?

Любовта се появи във Виена, където и забременях, и казах, че се прибирам в България, за да гледам детето си. Но после съпругът ми прие работа в Хага и така... Сега големият ми син е на 12, а малкият на 8 години. Те са страхотни будни момчета.

Снимка: Рада Якова, личен архив

Защо озаглавихте настоящата си изложба „Vitamin D”?

Споделях с приятелка идеята си за изложбата, че всичко ще е жълто и ще свети, а тя ми каза: „А-ха значи като витамин D, този от който винаги имаш нужда!” Това се оказа толкова гениално и така кръстих изложбата, на която раздавахме витамин D. Покрай коронавируса този витамин се оказа актуален и вече не е само мой „проблем” (шегува се, б. а.).

А какво изразявате с картините си?

Настоящата ми изложба е опит да направя едно пространство, в което слънцето грее, затова 15-те платна са предимно в жълто. Може би ми писна от липсата на слънце и мрачното време в Хага (смее се, б. а.)! В картините си изразявам емоциите си чрез женското тяло, както и позицията си за жената в обществото. Рисувам събличащата се жена, която може да се погледне с еротичен поглед. Но по-дълбокия смисъл, който влагам, е тя да съблече всички тежести – социални норми, това, което носи като напрежение около себе си от семейството, приятелите, очакванията към нея като жена и майка, и да намери силата да се изправи и продължи. Жълтият колорит, който използвам, е основен и в един от последните онлайн аукциони на новаторския проект „5new”, който създадохме съвместно с Петя Чалъкова и Ейми Чапман и стартирахме през януари тази година. Всеки месец в него се представят петима български художници. Жълтата, слънчева стая е своеобразно продължение на инсталацията ми „Red room”, която представих на изложба „Peronal Structures” в Palazzo Mora, Венеция. Фокусът в нея е женското тяло като обект на желание. Темата за жената е водеща в картините ми.

Снимка: Рада Якова, личен архив

Разкажете повече за участието си на Бианалето във Венеция.

Създаването на „RedRoom” е като своеобразно продължение на дипломната ми работа – „Грозната истина за красотата”. Изложбата беше като усещане за тайни и еротика, която се изразява чрез женското тяло. Поканих различни дами да напишат текстове за мен, които включвах в картините или бяха на отделни листчета. Мария Касимова-Моасе ми изпрати свои текстове. Един започваше така – „Не остарявай, жена си!” Дизайнерка на бельо от Нидерландия също се включи с текст, а мотото й е – „Смей да бъдеш, смей да мечтаеш, смей да растеш!” Любопитен щрих беше тъмният коридор, водещ към моята „Red room”, а след това продължаваше друг, който стигаше до тоалетните. Помислих и реших да поканя посетителите да пишат върху стените, като оставих и моливи. Интересното е, че хора от бианалето, което продължава 6 месеца, по-късно ми казаха, че се е налагало всеки месец да пребоядисват стените, защото хората не спирали да пишат. 

В какво търсите и намирате красотата на женското тяло?

Красотата е във всички малки недостатъци. Смятам, че перфектното лице, тяло, дори и поведение, е ужасно скучно. Човек, който може с гордост да носи своите „недостатъци“, става толкова чаровен, атрактивен, силен, че останалите започват да желаят да са като него.

Снимка: Рада Якова, личен архив

Кога се преминава към гротеска?

В дипломната си работа „Грозната истина за красотата” вложих в смисъла всичко онова за жените, когато принудени от обществените разбирания, трябва да търпят какво ли не в името на красотата. В Китай, например, са ги принуждавали да си изкривяват краката, за да са малки, защото малките крачета се смятали за красиви. В Африка, например, всяка година са поставяли златни гривни на шиите на жените, за да им се удължават, защото това се е смятало за красиво. И тези гривни завинаги са оставали, защото ако бъдат махнати, вратовете им ще се счупят, тъй като мускулите там не работят вече. Има много ужасни примери, които важат най-вече за жените, защото са принудени да понасят какво ли не заради тези норми за красота.

От големи очи до лотосови крака - естетичните корекции при жените по света

Красотата е относително понятие, а жените по света правят какво ли не, за да се впишат в битуващите стереотипи...

И стигаме до днес, където идеалите за красота ги виждаме и в комикси, и навсякъде – големи устни, гърди, да изглеждаме вечно млади, да не можем да се сбръчкаме...Това е ужасно, защото наблягаме на първични инстинкти, превръщайки се в секс кукли. Ако това е идеал за красота, то отново е подчинено на това да бъде жената в услуга на мъжа. Всички ние бихме могли да преосмислим тези идеали за красота и разберем, че ние жените, също остаряваме и това е ОК. В Холандия, например, жените остаряват естествено и носят с гордост възрастта си, което е страхотно.

Как приемате пластичните корекции?

Пластичната хирургия е много нужна, когато се направи по здравословни, медицински причини. Например, когато една жена загуби гърдата си. Но когато пластичната хирургия е самоцел, теглят заеми, за да „инвестират” в себе си, защото мисленето е, че с по-големи гърди имаш шанс за по-успешна женитба, е много страшно. Даже не мога да повярвам, че родители насърчават децата си в тази посока. Разбира се, че има тенденции, които се налагат отвън. Американците бяха полудели по пластични операции, но сега са луднали по естествените форми. Но при нас нещата се развиват с леко закъснение. Чалга културата също диктува тенденциите, защото издигаме в култ хора, които просто са си направили операции на носа или гърдите.

Вие променихте ли се като жена и как?

Страшно много се промених. Хората, които нямат деца, наричам егоисти, но не в лошия смисъл на думата. Те имат единствено себе си. А когато имаш деца, преосмисляш целия си живот и най-хубавото е, че имаш ясни приоритети. Да, в началото, когато се появи детето, е пълна бъркотия, но след това всичко много ясно се нарежда, защото децата са винаги на преден план.

Какво е усещането ви за жена?

Да бъда женствена – вярвам, че това е нашата сила!

Снимка: Рада Якова, личен архив

Успявате ли да се справите със суетата?

Силно се надявам да успявам да я занижа, сигурно не винаги успявам, но се стремя към това. Наричам суетата и его, и се опитвам да го загърбя, да върви зад мен, а не пред мен. Децата много ми помагат в това отношение. В момента, в който се родиха, знаех, че аз не съм най-важната. Тези две същества искат важността, дърпат я към себе си и аз останах на заден план, не че съм нещастна, просто осъзнах, къде съм.