На 30 септември на Владимир Ампов - Графа му предстои грандиозен концерт на Националния стадион „Васил Левски”. Графа е първият поп изпълнител в България, който събира феновете си на най-голямото спортно съоръжение у нас. Смелост, амбиция да надгражда и професионализъм стоят зад желанието му да излезе с приятели и съмишленици на сцена, дълга 65 метра, със стъклен покрив, уникална по рода си, и да избухне заедно с публиката.
Обичаният музикант е спокоен за старта на учебната година на своите наследници Крис и Никол, защото със съпругата си Мария са горди родители на отговорни деца. Графа споделя и какъв ученик е бил той. С вълнение и нетърпение говори и за предстоящото колосално шоу на Националния ни стадион, за каузите, с които е обвързано то, за искреността и за приятелството, за музиката.
Влади, готов ли си за училище?
Да, спокоен съм, защото Крис, който е на 14 години и Никол – на 12 г., са много целеустремени млади хора. Не е тайна, че са учили в частно училище и там получиха една страхотна основа. В годините на пандемията от ковид това училище имаше много добро онлайн обучение, а точно в онзи период за Крис това беше много важно, защото се подготвяше за матури. Той се потруди сериозно през тези две години и влезе там, където искаше. Сега и двамата учат в държавни училища - Никол е в музикалното, Крис също се занимава с музика – свири на пиано, но извън училище.
А ти къкъв ученик беше?
Бях на 10 г., когато изпях „Мама, татко и аз” с родителите си Тони и Кирил Ампови. „Спешен случай” се казваше групата им, с която сме били и в Норвегия заедно. Живял съм и съм учил в тази страна. Може би и затова имаше някакво накъсване в образованието ми. В Норвегия учех по тяхната система, после в България приравняваха знанията и оценките към нашата. Не се оправдавам (смее се)! Тук, в София, учих в кварталното училище в Банишора. Не съм учил в музикално училище, а може би е трябвало, като се върна назад и помисля. Образованието в него е щяло да ми помогне в развитието ми като музикант, но след това наваксах, защото влязох в Музикалната академия. И продължавам да се уча. По време на пандемията се научих да свиря на китара. Всъщност доста преди това бях започнал да се уча. Мария ми подари първата китара. После я оставих и сега отново съм се захванал с усъвършенстването си на този интструмент.
Разкажи ни интересна случка от училище
Това, което ще споделя, не е свързано с мен като ученик. Преди 5-6 години ми се обадиха от 14-то училище и като техен възпитаник, ме поканиха на среща разговор с учениците. Съгласих се и отидох. Като влязох в училището, нахлуха спомени, на фона на пълната тишина и си викам: „Никой няма да дойде, защо въобще приех?” Отварям вратата на физкултурния салон и 300 деца стоят срещу мен. Стреснах се, наистина не очаквах... Много готин разговор стана, изпях им една песен. Стана ми много мило, защото в това училище съм бил от първи до единадесети клас.
Предстои ти супер концерт, и то на Националния стадион „Васил Левски”. Готов ли си за събитието, с какво ще изненадаш феновете си?
За концерта избрах най-добрите песни, които съм направил през годините. Или поне част от тях, имам само два часа концерт. Ще изляза с бандата, с която свирим от концерта ми в зала „Арена Армеец” - Борислав Бояджиев-Борче, Мирослав Иванов, Васето Крумов, Александър Обретенов, Краси Тодоров, Венци Трифонов, и са страхотни музиканти! Пет дни ще се строи сцената на стадиона, зад чиято концепция и конструкция, стоят българи. Иван Евтимов, отговаря за осветлението, екипът на Влади Грънчаров отговаря за всички мултимедии, режисьор на видеозаснемането е Вито Бонев, хореограф е Радостина Точева. Един от идейните гурута в този проект е Йордан Жечев. Разбира се, без партньорите ни „ПроКредит Банк” този концерт нямаше как да се осъществи по този начин, защото продукцията е много скъпа. Кампанията „Бъди зелен” с Центъра за градска мобилност е нашият апел всички фенове да отидат с градски транспорт, а не с автомобилите си.
Важно е да кажа, че 5 лева от цената на всеки билет са за фондация „Димитър Бербатов”, която подкрепя талантливи български деца като Ивайло Василев, който ще бъде заедно с мен на сцената. Искам децата да видят надежда, която да ги окрили по пътя им. Бях на 16 години, когато Дони и Момчил направиха първия си концерт в Зала 1 на НДК, което за мен беше върхът! И си мечтаех един ден и аз да направя концерт на това място, да имам собствени фенове. И това се случи. Голяма стъпка беше и концертът ми в зала „Арена Армеец”. И сега, решавайки да направя концерт на Националния стадион, имам на какво да стъпя. След това продължавам напред и отново ще правя концерти, и отново ще пея и свиря в клубове. Просто концерта на Националния стадион ще е най-големият в кариерата ми досега.
Разгледайте още снимки в Галерията
Как се чувстваш сред хората?
Обичам да вървя спокойно по улиците, да си пазарувам... Вярвам в това, което правя, но излишната показност не ми е присъща. Последните 10 години започнах да се усмихвам повече, защото ми казаха, че имам строго излъчване. Докато бях треньор в „Гласът на България” постоянно говорех на участниците да се усмихват. Хубаво е да имаш ведро излъчване.
А как приемаш неверните неща, които се пишат за теб?
В днешно време хората много бързо посочват с пръст. Фалшивите новини се разпространяват мигновено, опровержението е абсолютно невъзможно, защото то е скучно за хората и никой не го чете. Избягвам да коментирам и давам оценки, не съм „в обувките на никого”. А в социалните мрежи това постоянно се случва и ей така просто се анатемосва някой, което не е ОК!
Винаги ли си искрен към публиката?
Да! Публиката е като лакмус и няма как да се прикриеш за дълго. В един момент се показва истинската ти същност. Искрен съм и хората го усещат. Радвам се, че оценяват музиката ми през всичките тези години, защото не беше лесно! Особено в началото, беше трудно, имаше скептицизъм. Може би много рано започнах да се занимавам с музика, 90-те години бяха по-сложни за всичко, а може би сега нещата се глобализираха.
А и ти се доказа в музиката!
И това го има, през годините се усъвършенствах и като композитор, и като изпълнител. Не съм спирал и продължавам да го правя, защото за мен е важно да се поддържа добро ниво. Като говорим за отговорност, постигнеш ли високи цели, нямаш право на грешки.
