На чина или пред лаптопа – учебната година тропа на вратата на малки и големи. И няма защо да отричаме, че всеки родител иска да се гордее с образовано и знаещо дете. Как се отрази дистанционното обучение на първокласниците, които миналата година за първи път прекрачиха прага на училището, е тема с много въпроси. Но има един прекрасен помощник, който със сигурност е от полза на всяко малко дете, което поема по пътя на образованието, и не само – родители, баби и дядовци също могат да попълнят познанията си или да си ги припомнят.

Българознайко и Българознайка е поредица от книжки, които по интересен и вълнуващ начин поднасят знания, провокират мисленето, разказват истории за традициите и обичаите ни, за известни личности, предлагат игри, включват в действие ножицата и лепилото, цветните моливи и боичките... Специално издание дава възможност всеки да създаде шедьовър, защото е направено с магическа слънчева хартия.

Виктория Петкова – автор на поредицата, която е и майка на две деца, разказва пред Ladyzone за „раждането” на книжките, отзвука им у нас и по света, защото те вече са познати на всички континенти. Предстои да стигнат Антарктида с помощта на проф. Христо Пимпирев, както и да полетят в Космоса.

Вики, как ти хрумна да създадеш „Българознайко и Българознайка”? Твоите деца каква заслуга имат за това?
Разбира се, децата ни бяха повода, но не и единствената причина за създаването на „Българознайко”. Имаме две деца, казват се Максим (11 години) и Изабела (4 години). Когато се появи идеята за първата книжка, синът ни беше на около 4-годишна възраст. Тогава за първи път се сблъсках с детската литература. Повечето книжки, които купувах „не говореха” на езика на децата.

Преди няколко години на пазара нямаше почти никакви книжки, свързани с българските обичаи или история. Няколко познати теми се повтаряха. Непрекъснато трябваше да преразказвам текстовете на Максим, да проучвам интересни легенди, с които да го заинтригувам... Беше доста изтощително. В този момент се появи и идеята за „Българознайко”.

Получих подкрепа от мъжа ми, събрах смелост и всички налични спестявания. Казвам го, без никакво преувеличение. Истината е, че доста рискувахме с тази идея. Просто искрено вярвах в нея, а той ми се довери.

Всяко начинание, в което вложиш любов и мисъл към общото, към останалите, заслужава успех!

Открих това, което ме кара да се чувствам полезна и щастлива. Всички имаме роля, освен тази на семейството и трябва да направим нещичко общата картинка да е по-добра.

Още с първия досег до детските площадки разбрах, че каквото и да правим вкъщи за децата си, в един момент ги пускаме „навън”, те започват да се влияят от мисленето и интересите на другите. Този момент настъпва по-рано отколкото очакваме.

Как намери съмишленици и кои са те?
Неда Малчева е талантът, който създава илюстрациите на „Българознайко”. Благодарна съм, че животът ни събра, че общо 5-те ни деца (Неда има 3 деца, б. а.) „позволяват” да доведем нещата докрай - тъкмо завършихме поредната книжка! Повярвай, не е лесно да се чуем, докато някое от тях плаче, прохожда, проговаря, гладно е или тръгва на училище...

Всъщност хиляди български семейства имат принос и мога само да им благодаря, че стават част от тази мисия! През годините срещнах изключителни хора, които правят всичко по силите си да покажат на децата колко потенциал има тяхната родина. Днес книжките се предлагат из цяла България, включително в някои музеи и исторически обекти, всичко това е благодарение на хората!

Какви и от кого бяха първите реакции и какво те накара да продължиш напред?
Първите реакции бяха от близки хора, но не комплимент от приятел изниква в съзнанието ми. С времето получих много градивни коментари. В началото се учех и има неща, които трябваше да подобрявам. И сега продължавам да уча и подобрявам крайния резултат, надявам се!

Най-вече ме докоснаха преподавателите зад граница, с които се срещнах преди няколко години. Споделиха ми, че чрез книжките, са успели да покажат на децата колко прекрасна е България.

Ефектът от уроците по родолюбие е видим, осезаем и ние ставаме част от този процес. Това е безценно за мен! Днес имаме и голяма кукла - маскот, с образа на Българознайко. Когато срещаме децата с него и виждам техните неподправени реакции, колко много харесват образа! Неда успя да вложи в тази кукла цялата позитивна енергия, която си представях, че ще излъчва.

Имаше обаждане, което няма да забравя! Една дама сподели, че „Българознайко” е единственото ценно нещо, което може да подари на внучката си, тъй къто детето живее в чужбина и си има всичко. Ето такива неща ме карат да продължавам напред!

Колко са издадените книжки, какво съдържат и защо си убедена, че те помагат на децата и не само на тях?
До броени дни книжките ще станат 5. На 18 септември, от 17 ч., е официалното представяне на последната ни книжка, което ще се състои в Нациаоналния природонаучен музей към БАН. Тя е по-различно издание, защото е за Антарктика. „Българознайко” е комбинация от стихчета, легенди, приказки, информативни текстове и игри, защото децата възприемат най-лесно света чрез игра. Така че не е типична структура на книга. Темите са свързани с българските обреди, легенди за митични български герои, светилища. Всяка една от тях е интересна за мен самата, затова е част от книгата.

Децата усещат кога възрастните разказват нещо с интерес и плам, само тогава успяваме да им го предадем. Книжките докоснаха сърцето на хората, защото имат своята мисия и думите идват от човек, който обича България, обича и децата. 

Децата са любимата ми част от населението. Те произхождат от една изключителна страна, в която има всички условия, за да живеят щастливо и пълноценно. Ако децата обикнат средата, в която растат, то те ще могат да станат успешни хора в нея. Вярвам, че е възможно да бъдат щастливи и успешни тук – в България!

Как и кога поредицата започна да се разпространява и по света и стъпи на всички континенти?
От самото начало имаше българи, които изпращаха на близките си книжки навсякъде по света. Постепенно започнаха да се свързват с мен, с преподаватели и директори на училища зад граница. Изпращаха ми снимки от различни краища на планетата и в един момент разбрахме, че „Българознайко” е по всички континенти, само Антарктида не е стигнал. Което бързо се промени...

Как се случи и това пътуване на „Българознайко” до Антарктида?
Книжките пътуваха с българските полярници в 29-ата експедиция до Антарктида и вече се намират в библиотеката на остров Ливингстън. Официално стигнахме до всички континенти на Земята. И благодаря от сърце на всички, които помогнаха това да се реализира! Сред тях са проф. д.н. Христо Пимпирев, инж. Йордан Йорданов, д-р инж. Петър Сапунджиев.

А как и кога „Българознайко” ще полети в Космоса?
Това е удивителна история! Някой се пошегува, че на „Българознайко” му остава да покори само Космоса... и по чудо успях да се свържа с американска компания, която произвежда специални кутии за сателити.

От един имейл „Българозанайко” стигна до полет със SpaceX на Илон Мъск. Книжките ще бъдат изпратени в орбита и ще летят около Земята 5 години, заедно с една молитва за България, в която се влюбих.

Към тях изпратих и послания на деца от 4. клас, както и рисунка на дъщеря ми. Полетът трябваше да се осъществи през юли, но беше отложен за ноември. Всички вкъщи очакваме този момент с нетърпение! Чакаме и снимки от командната зала, която ще следи изстрелването. Всъщност, това е една малка стъпка за човечеството, но е един чудесен пример, който ще давам на децата при срещите си с тях! Всичко е възможно, колкото и невероятно да звучи. Ние, възрастните трябва да бъдем тяхно вдъхновение!

Откъде черпиш идеи за съдържанието на книжките, приемаш ли чуждо мнение и от кого?
Идеи черпя от много различни източници. Говорила съм с бабите по селата за значението на шевиците. С археолози и историци за някои от по-сериозните теми. В „Българознайко” има и легенди, които не са исторически доказуеми, като тези за Орфей, Авитохол, Спартак и Европа. Покрай книжките съм попадала на невероятни места. Разкопки, малко познати тракийски светилища, била съм в трезор на съкровище, срещала съм се с подводен археолог, както и с потомки на легендарни нестинарки, с потомката на Васил Левски, с майстори на кукерски маски. Пред мен се отвори един нов свят. Искам да открия част от този свят и за децата. Те трябва да разберат, че от тях зависи колко вълнуващ ще бъде животът им. Вдъхновението е в основата на всяка професия.

Накъде още се е „запътил” „Българознайко”?
След Антарктида и Космоса... знам ли (усмихва се, б. а.)?! Ще попитам някое дете, със сигурност ще получа интересно предложение. Предстои ни издаването на един много специален брой за Васил Левски, който трябва да е готов за 1 ноември.

Уникална е слънчевата книга! Разкажи за нея.
С мъжа ми създадохме една иновация в сферата на изкуството, с която грабнахме интереса на музеи като „Лувър”, „Корер” и „Гугенхайм” (Венеция). Засега успяхме да я приложим в скицници, които нарекохме Magic Sunbook. Когато отворите скицника в помещение без слънчева светлина, виждате само празен лист, но изкарате ли го на слънце, се появява контура на произведения на изкуството или в случая с българския вариант - на културно-исторически забележителности. Трябва да повторите контура и така с лекота всеки може да бъде художник и е „принуден” да прекара време сред природата, далеч от технологията. Слънчева страница има и във втори брой на „Българознайко” и в другата книжка - „Черноморски пиратели”.

Новата учебна година предстои и няма как да не те попитам с какви мисли и чувства я очакваш?
Очаквам с нетърпение срещите си с децата на живо. Надявам се, че това ще бъде безопасно и възможно. Гостуванията в класните стаи ми дават реална представа какво се случва с децата в момента. Синът ми е почти на 11 години и последното, което искам е да бъде затворен вкъщи пред екрана. Това е пагубно за всички деца! За психиката, за физическото им състояние, за социалните им умения! От това се страхувам. Голяма част от родителите не могат да прекъснат работа и да наблюдават децата си вкъщи. За мен предишното онлайн обучение беше истински кошмар. Малкото дете непрекъснато пречеше на голямото да учи. Майка съм на две деца, дори не мога да си представя какво се случва при многодетните семейства.

Какво и как се промени в начина на обучение, какви са плюсовете и минусите на онлайн обучението, има ли капани и какви, има ли златна среда и коя според теб е тя?
Не знам дали има отговор на тези въпроси... зависи от характера на детето и от режима у дома. Онлайн обучението на голямото ми дете повлия на развиетието на малкото. Миналата година дъщеря ми още не ходеше на градина и всеки ден виждаше как брат й няколко часа стои пред екрана. Това автоматично се отрази на нейните навици, което много ме измъчваше и не искам този пример да се повтори. 

Принудителното онлайн обучение прави трудно живото общуване за децата. Те трябва да бъдат в социален контакт с техни връстници, а и с други възрастни, за да разберат принципа на общуване в живота. Да се сблъскват с различни характери, дори с несправедливости, за да изградят механизми, с които ще се справят в живота по-нататък.

 

  • 5 съвета за родители как естественото любопитство на децата да се превърне в любов към ученето
  • "Успяващите деца" разкрива изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват (ОТКЪС)
  • Две забавни упражнения за деца с нарушен слух, но и за всички останали
  • Карина Азизян, начален учител: Бъдещето е хибридна класна стая
  • Дарин Маджаров от Уча.се: Най-важно е не да си предадеш урока, а да запалиш човека от другата страна
  • Първият учебен ден за децата на известните личности
  • Детето ти харесва TikTok? Виж как да го накараш да заобича уроците с иновативна дигитална платформа
  • Порасналата Крисия: Искам да разкажа и за това, което е от другата страна на усмивката
  • Снимка на деня: Асфалтиране на училищен двор на 14 септември
  • Габриела Субашка, кинезитерапевт: Няма значение каква е раницата, ако бъде носена от здраво дете