Преди да поема част от дозата си, наречена „Годишна лятна отпуска”, получих предложение да снимам готините мъже на плажа, а след това да ги покажа на вас тук, в сайта. Супер задача! Щом имаш мъж, с когото свободно обсъждате симпатичните индивиди, независимо от какъв пол са те, и фотоапарат с телеобектив – какво по-лесно... и интересно.

Юлският вятър ме отвя на север. Красиви скалисти брегове, плажове, обсипани с гладки малки камъчета, море, носещо прохлада и наслада за окото. И като стана дума за наслада на очите – да не забравя да дебна за секси мъжки тела.

Някой да има нещо против подобни гледки?


И задебнах. И продължих да дебна... И дори съвсем открито си се оглеждах. И продължих да се оглеждам... Дори помолих за помощ от приятел.

Къде бяха онези мускулести атлети, които влизат в кадър на всеки филм със сюжет, развиващ се на плажа? Онези, от рекламите, заради които слагаш поне два чифта изрязан бански в куфара си?

В полезрението ми попаднаха група румънски младежи, чието внимание беше изцяло заето от парче цветна пластмаса. Имам предвид фризбито, което си хвърляха  на малки разстояния. Високи, клоьщави, без следа от мускули, където и да е, с обилно космати крака. Бррр... Добре, че не съм фризби.

Групичка семейни мъже бяха придърпали дървена пейка от кафенето в морето и разпалено обсъждаха европейското по футбол. Жените им бяха разпръснати по плажа като звезди от Млечния път - бели и на далеч една от друга.

Двама рокери ляво на борд. Без кожените панталони и железния кон (мотора имам предвид) оставаха само два чифта крака, изгорели на къси панталони. И дузина костилки от джанките, които глозгаха в продължение на половин час.

Дотук нищо, което да си заслужава да бъде снимано.

Знам, че обикновено готините мъже се оказват женени, но в момента социалният статус нямаше значение за мен. Аз и обективът ми търсехме просто секси мъже. Ако проблемът е в моето късогледство – ок, но обективът ми може да види ясно какво се случва на доста метри. Готините мъжаги обаче явно си играеха на криеница и дори с царски път не искаха да се покажат.

Докато седях и се взирах в морската шир, ушите ми започнаха да разшифроват руската реч, която до този момент достигаше повече под формата на жужене до мен.

Един масивен баща руснак с увлечение разказваше на сина си за войната и Деня на победата (9 май). Как била подредена кавалерията, как настъпвали войските... Малкият гледаше баща си с обожание.


Семейството беше многочленно – 4 деца, майка и баща. Големият син слушаше разказа на баща си с отворена уста, дъщерята ту лежеше на шезлонга, ту ставаше, малкият син играеше с пясъка и водата в надуваемото басейнче, а бебето кротуваше в количката си. Докато разкаваше истории от войната, бащата успя да даде вода на бебето, както и да избърше ръцете на малкия син от пясъка. Майката режеше ябълки и пъхаше на всеки член на семейството по едно парче в устата.

- Не хочу* – каза бащата.
И как да иска. Ако започне да дъвче, трябва да спре да говори. А беше толкова увлечен в разказа си, че сигурно забравяше и дъх да си поеме.



До края на деня този баща не повиши тон на децата си нито веднъж. За разлика от всички  семейства наоколо, които крещяха „Излез от водата!”, „Стига си мрънкал!”, "Няма да ти купя сладолед!" и т.н. Той влиза с големите си деца в морето, учи ги да плуват, подхвърля дъщеря си във водата, а тя се заливаше от смях и удоволствие.

Този мъж нямаше мускули, а доста голямо шкембе. Не изглеждаше секси, но всъщност цялото му поведение го правеше най-готиния мъж на плажа. Поне за мен.

На другия ден, докато се пръсках плажно олио и го втривах в кожата си, едно малко русо момиченце се разплака с глас близо до мен (не, не съм му пръснала в очите, как можахте да си го помислите!). Белите му бузки порозовяха от напрежение, а лицето му стана мокро от сълзи. До него се приближи момченце на същата възраст и започна да го гали по косата и бузките. Много внимателно – сякаш да не развали русите му къдрици. Галеше го и му говореше нещо. Детско бъбрене, което не разбирах. Но децата, на не повече от 4 години, се разбираха. Плачът премина в тихо хлипане и след малко изчезна. Доброто момченце беше Артур – малкият син на големия баща.

Да си готин май се оказва семейна черта. А мерната единица не са плочките на корема!

__________________________
* Не искам.