За да разберем по-добре същността на Его-то и ролята му в нашия живот, ще се опитаме, макар и бегло и накратко, да си отговорим на въпроса: Доколко неговата сила и влияние над нас могат да се окажат пагубни и причина за нашите проблеми и страдания?!

Какво всъщност е Его?
-Его е нашето вътрешно светоусещане и чувство за идентичност. Това е идеята, че Аз съм Аз, тук съм и съществувам, но и че Аз имам душа и тя продължава да съществува и отвъд смъртта.

-Его е идентификация с физическото тяло – от неговите емоции до неговите физически усещания и пориви – болка, страсти, чувства, желания и т.н.

- В основата на егото (егоизма) лежи идеята "да живееш за себе си", да живееш за собствено наслаждение и удоволствия.

- Ако егото ни е голямо, се идентифицираме по-малко с Душата си или Божествения принцип в себе си. В стремежа си да надделеят над Его-то, да го победят и унищожат, йогите например се отдават на специални упражнения и асани, лишавайки се от храна и други материални благини за дълги периоди от време. Посредством практикуване на йога съвременният човек се опитва да намери своята вътрешна хармония и баланс на мисълта, чувствата и емоциите си. 

-Его е онази частица от теб, която иска да се изтъкне над останалите, да се изяви, да се разгърне, да се разкрие в цялата си мощ, сила и енергия.

- Колкото по-голямо е Егото ни, толкова по-нещастни се чувстваме. Егоизмът и щастието са несъвместими.

Егоистът, като правило, не осъзнава, че именно голямото Его е причина за неговите проблеми, страдания и депресии.

-Его е и онази част от теб, която ще умре, ако осъзнаеш, че ти си част от всевечното единство.

-Его е онази същност от теб, която не иска да се откаже от земните блага, от страстите и изкушенията на материалния свят.

-Но има и по-могъща сила, която би могла да те избави от голямото Его, и тя се казва Любов. Онази любов, която те прави по-силен, по-мъдър, по-човечен.
Реакции и емоции на Его-то.

-Его-то е това, което ражда у нас съмнението, гнева, чувството на неудовлетвореност, съпротивата или дори страха.

-Но и именно на Его-то в себе си дължим емоции като гордост, че сме помогнали на някого в дадена ситуация или на срам, че не сме реагирали навреме, за да направим добрина.