Неумението за общуване в социума води до депресия и изолация, с две думи - нещастен живот. Стилът на говорене на всеки човек е личносттна характеристика - богатството на езика, тембърът, бързината на говор и жестовете, които придружават думите. Ако искаме по-достойно място в обществото, ще трябва да се променяме. И най-срамежливите хора могат да преодолеят неспособността си да се свързват с другите без да се предизвикват нежелани ситуации.
Три мита за социалните умения
Първи мит - Който много говори, е интересен човек.
Не е точно така. Свръхприказливостта въобще не е социално умение. Дори човек, който много говори не е интересен, заради преповтаряне, егоцентризъм и грубостта да монополизира разговора. Интересни са хората, когато имат да кажат нещо ценно и с лекота участват в дискусия. Важни социални умения са: внимателното говорене и още по-внимателното слушане на събеседниците.
Втори мит - Интровертните хора нямат социални умения.
Напротив, както екстравертните, така и интровертните хора, които предпочитат да работят и да мислят самостоятелно, могат да осъществят приятни взаимоотношения с околните. Особено когато имат уважение към събеседника си и дават адекватна обратна връзка в диалога.
Трети мит - Образование и трудолюбието са по-важни, за успех в бизнеса, отколкото социалните умения.
Грешка е да се подценяват социалните връзки, защото работата и знанията са необходимост, но всичко това намира своето място в условията на обществото (в семейството, сред колегите, съседите). Първостепенно значение навсякъде има начинът, по който общуваме с другите - компетентно, с уважение и безконфликтно.
Стига да реши, човек може да работи в тази посока за подобряване на социалното си усъвършенстване.
