Лесно ли се привързваме и как да не приемаме партньора си за даденост? Един проблем, с който мнозина са се сблъзквали.
Отговор дава психотерапевтът и писател Виргиния Захариева в "Преди обед".
Привързаността към един човек произлиза от човешката нужда за сигурност, закрила и утеха.
Моделите на привързаност са три, но само първият е уравновесеният. Другите два са модели на крайности:
Уверена привързаност
Той се характеризира с топла среда. Примерът на майката, която е до детето си в неговото порастване. То знае, че винаги може да разчита на нея и това е пример за едно здравословно израстване.
Тревожна привързаност с отблъскване
Това е модел, в който майката губи доверието на детето си. Човекът, израснал в такава среда, има склонността да се вкопчва в онова, което има на по-късен етап.
Тревожна привързаност с отбягване
Тогава, когато нуждите на едно дете са били неглижирани. Чрез метафората на кораба: детето си мисли „за мен няма пристанище“. Този тип хора изграждат една много силна независимост, зад която стои огромна самота.
Какви са съветите на психотерапевта за тези случаи - гледайте във видеото.
Разликата между привързаност и принадлежност:
Привързаността може да се превърне в зависимост, споделя психотерапевтът. Принадлежност е, когато си част от нещо – род, семейство, група или общност. Човек няма нужда да прави нищо повече, щом вече е част от него. Проблемът идва, когато принадлежността е на всяка цена. Когато предадем себе си, за да получим нещо.
Принадлежността трябва да се изразява чрез лоялността и на двете страни, според Захариева. Тогава, когато двама души истински си осигуряват подкрепа и здравословна среда. Когато не трябва да плащаме твърде висока цена, за да бъдем там, където сме. „Няма нужда от компромиси. Човек първо трябва да принадлежи на себе си и към уникалността си“, категорична е тя.
Качествената връзка е една добра принадлежност. Ако в детството си сме имали стабилни връзки, ние ще можем да поправяме нещата в бъдеще чрез осъзнаване на нещата. Ключът според терапевтът е, че трябва да сме на разположение, да сме отговорни и да откликваме на другите. „В любовните отношения това в никой случай не значи, че трябва да ставаме родител на човека до нас“, добавя тя.
